Прошката е полезна за здравето

Прошката е полезна за здравето

Всички сме били наранявани от близки и не толкова близки и познаваме чувството. Засегнатия сме и искаме да бъдем възмездени. Прошката се възприема като акт на доброта, като начин да заменим болката с нещо полезно и конструктивно, но всъщност за повечето хора е трудно да простят. Да не дадем прошката си на човека, който ни е наранил е своеобразна форма на наказание – би трябвало и той да страда, както ние. Но това всъщност легитимира собствената ни болка, защото прошката е един от пътищата за освобождаване от нея; когато не изберем този път, ние затвърждаваме идеята, че болката има смисъл.

Защо да прощаваме

Ако този, който ни е наранил не разбира болката ни и не смята, че е извършил нещо лошо, „логичният“ на пръв поглед избор, е да не му простим. Така обаче избягваме да се освободим от нараняването, задържаме болката в себе си и в дългосрочен план това може да ни повлияе още по-негативно. Нашата прошка има по-голямо значение за нас самите, защото чрез нея заместваме болката с конструктивна емоция. Освен чисто психологическият аспект, негативните емоции, които ще продължим да изпитваме, отказвайки да простим, ще причинят стрес, а може да засилят симптомите на депресия или тревожност.

От хилядолетия се учим да живеем с другите и прошката е неразделна част от всички култури и общества на планетата, така че емоциите, свързани с нея оказват влияние върху всички аспекти на живота ни.

Как да прощаваме

Да простиш, не означава да приемеш несправедливостта или обидата. Означава да ги замениш с позитивно чувство. Прошката няма да легитимира действието, което ни е засегнало. Прошката не е форма на приемане на извинение, а е акт към себе си, за освобождаване от болката. Според последните изследвания, има няколко стъпки, които можем да следваме, за да простим, тоест, да се освободим от страданието.

Първата стъпка е да си спомним добре преживяването, което ни е наранило и да изпитаме отново емоциите си, без да се опитваме да ги потискаме. Следващата стъпка е да се поставим на мястото на човека, който ни е засегнал и да се опитаме да вникнем в мотивацията му. Това няма да отмени нашите чувства, но ще ни даде перспектива, в която да ги поставим. Третата стъпка е да приемем, че дали да простим или не зависи изцяло от нас и да си припомним кога и как някой е прощавал на нас. Следва търпението – да решим да простим и да заменим негативните емоции с положителни е различно от наистина да го направим. Ще трябва да положим усилие и да помним, че, за да зараснат раните ни, ще трябва да мине време.

Прошката може да бъде много силен инструмент за себепознание и за изграждане на здрава връзка с близките ни. Прошката не значи приемане, нито отказ от реакция. Тя е начин да се справим с болезнени чувства и именно заради това е изключително важно да умеем да прощаваме. Негативните емоции ще влошат живота ни и ще направят комуникацията ни с близките трудна и непълноценна.