Логически заблуди

Логически заблуди

Когато обсъждаме дадена тема или изразяваме позиция, се стремим да защитим мнението си с аргументи. Често обаче аргументите попадат в графата „логически заблуди“, което значи, че те само приличат на аргументи. Логическите заблуди са точно това – грешка в начинът, по който работи логическото ни мислене. Когато използваме тези грешки вместо същински аргумент, не успяваме да защитим тезата си.

Как да ги разпознаем

Логическите заблуди са естествено явление. През живота си ние се научаваме как да се изразяваме все по-добре и по-ясно и някои от тези заблуди отпадат, но някои остават. Ако не внимаваме, могат да се превърнат в източник на негативни емоции, защото ни пречат да защитим позицията си адекватно.

Можем да го разпознаем като следваме две прости правила:

Да помним, че дори да сме професионалисти в областта, пак може да грешим и да познаваме самите логически заблуди, за да не попаднем в капана им.

Най-разпространени заблуди:

Аd hominem или „срещу човека“. Когато вместо срещу аргумента на противника, насочваме усилията си срещу самия противник чрез обиди. Ако нямате какво да кажете, сте загубили спора. “Ти грешиш, защото си грозен.“ няма да помогне.

Зелен хайвер. Когато се опитаме да пратим събеседника „за зелен хайвер“ като включим аргумент, който няма връзка с темата.

Плашилото. При него си харесваме някакво твърдение от аргументите на събеседника, раздуваме го до невероятни размери, след което го „оборваме“ и пренасяме „победата“ си върху целия аргумент.

Пробиране на черешите. Когато от всички налични данни, изберем само тези, които стават за защита на аргумента ни и игнорираме останалите.

Хлъзгавото нанадолнище. При него си измисляме логическа връзка между събития, които нямат такава, след което ползваме това като аргумент срещу събеседника.

Свръх обобщение. Използваме един-два примера, за да направим генерализация за много по-голям сбор от събития.

Позоваване на авторитет. Твърдение, че нещо е вярно, само защото някакъв авторитет, който може дори да няма понятие от областта, твърди, че е вярно.

Вагонетката. При тази заблуда твърдението е, че щом много хора вършат нещо, значи то е правилно.

Позоваване на природата. Щом е от природата, значи е полезно, работещо, безценно.

Емоционалност. Опитваме се да защитим тезата си, като провокираме емоция у събеседника.

Лицемерие. Вместо да оборим аргумента на събеседника, прибягваме към критика.

Как да ги избягваме

Логическите заблуди се откриват лесно, ако вече знаем за съществуването им, просто трябва да мислим за начина, по който защитаваме тезата си. Всеки иска да може да се изразява добре, да построява силни аргументи и да може да убеди другите в твърденията си. За съжаление, повечето хора в повечето ситуации не желаят да променят своето мнение, но пък смятат, че ще могат да направят това с чуждите убеждения. В стремежа си да го постигнат, често прибягват до логически заблуди. Логическите заблуди може на пръв поглед да помагат, но всъщност пречат за изграждането на силен аргумент и създават погрешна представа за самата природа на обсъждането. Ако не ги забележим навреме, спорът или дискусията ще се отклонят много от първоначалната тема, а участниците няма да имат никаква полза от разговора. 

 Логически заблуди 2