Логически заблуди 2

Логически заблуди 2

Ако вече знаем за съществуването на логически заблуди, които ни пречат да общуваме пълноценно и да комуникираме гледната си точка, вероятно започваме да ги забелязваме все по-често в аргументацията на другите. Това е нормално явление, но все още не ни помага да защитим тезата си. Най-добре е да се научим самите ние да не ги използваме, за да дадем пример на другите, вместо да ги поправяме. Как може да стане това?

Информирайте се

За да сме способни да защитаваме тезата си, трябва да познаваме областта. Близостта на интернет в последните години и огромното количество новини, които минават пред очите ни, ни заблуждават, че сме информирани. Често се оказва, че не знаем основни неща, така че първата стъпка към подобряване на комуникационните умения е да се информираме. Дори да смятаме, че сме наясно, не пречи да си припомним.

Чайникът на Ръсел

Твърдейки че нещо е вярно, може да кажем на опонента: „ Докажи, че не е.“ Но това е логическа грешка. В експеримент, един от големите мислители на човечеството, Бертранд Ръсел изказва твърдение, че в орбита около Слънцето, някъде между Земята и Марс, обикаля един чайник. Той призовава присъстващите да докажат, че това не е вярно.

Ако твърдим, че нещо се е случило, би трябвало ние да предложим доказателства за това. Да искаме от опонента да докаже, че не се е случило, значи да искаме да докаже, че между Земята и Марс не обикаля чайник, което би било много трудно.

Да спорим с най-добрия

В логиката и дебатирането се използва един похват, който помага да извлечем максимума от дискусията. Приемаме, че опонентът ни не прави грешки, а аргументите му са най-добрите възможни. В такъв случай, от нас се иска да оборим аргументите, не да се опитваме да го убедим, че те са погрешни. Същевременно това ни помага и да дадем най-доброто от себе си, за да защитим тезата си.

Съмнявайте се

Няма да можем да водим пълноценни дискусии, ако търсим логическите заблуди у другия, просто защото повечето от тях под една или друга форма винаги ще се промъкват в разговора. Това, което можем да направим е да питаме себе си дали ние не използваме подобни заблуди, опитвайки се да защитим тезата си. Грешките, дори в мисленето и аргументацията са нещо естествено. Хората се учим да комуникираме цял живот и никога не е късно да променим начина си на разсъждение и да подобрим уменията си за водене на разговор. Разбира се, това може да се случи само ако не сме убедени, че сме прави. Много рядко някой е прав винаги, така че умението да подлагаме на критика собствените си аргументи и да не се притесняваме, когато те не са логически издържани, ще допринесе много за развитието на мисленето и комуникационните ни умения.

Най-важното нещо, свързано с комуникацията, е умението да вникнем в това, което отсрещната страна иска да ни каже. Ако не разбираме тезата или аргумента на опонента, няма да можем да му отвърнем адекватно и това няма да донесе полза на никого. Затова преди да говорим, слушаме.