Когнитивен дисонанс

Когнитивен дисонанс

Усещането за дискомфорт, когато се окаже, че приемаме две противоречащи си убеждения, ценности или поведения, се нарича когнитивен дисонанс. Всички го изпитваме ежедневно, имаме различна способност да го осъзнаем, а мотивацията ни да го избегнем или не, често може да ни поведе в напълно различни посоки.

Разбиране

Когнитивният дисонанс се счита за фундамент в психологията. Теорията е разработена за първи път през 50-те и 60-те години на 20 век във връзка с разсъжденията на последователите на един култ, които считали, че извънземните ще дойдат да унищожат планетата. Когато това не се случило, психолозите наблюдавали всевъзможни обяснения и оправдания защо не са дошли, тоест наблюдавали как хората се справят с противоречието между убеждение и реалност и успяват да  съвместят двете.

След това са проведени множество експерименти, които изследват човешкото поведение в такива ситуации както и в ежедневието.

Например ако искам да се храня здравословно и знам, че това е полезно за мен, но в действителност не го правя, усещането, което изпитвам е когнитивен дисонанс – противоречието между двете неща е очевидно.

Всеки от нас има някакъв опит, познания и разбирания за света, както и ценностна система, които подлежат на развитие. Когато научим нова информация, тя може да влезе в противоречие с това, което вече имаме и ще изпитаме когнитивен дисонанс.

В зависимост от индивидуалните характеристики, интензивността на усещането и разбирането ни за него, ще реагираме по различен начин.

Реакции

Има два основни начина, по които се справяме с когнитивния дисонанс, но стратегиите не се изчерпват с тях.

Обичайният и най-често срещан е да променим поведението си, когато се окаже, че изпитваме когнитивен дисонанс по дадена тема.

Ако искам да се храня здравословно, но не го правя, за да преодолея дискомфорта, просто ще си променя поведението и ще започна да го правя.

За съжаление в много случаи това изисква скъсване със стари навици, учене на нови неща, а и самопризнание, че греша и трябва да се поправя.

Вторият начин е да променим убежденията си. Ако сте пушач, знаете, че тютюнопушенето е вредно, това е доказано чрез множество изследвания и никой не изпитва съмнения. Но колко пушачи променят поведението си? Вие просто се убеждавате, че ви харесва да пушите, дядо ви е пушил до последно и е бил добре или нещо подобно, за да избегнете когнитивния дисонанс.

Това е по-лесно осъществима стратегия, защото не изисква реални действия от наша страна, а просто създава „пространство“ където няма противоречие.

Друга популярна стратегия е да игнорираме важността на усещането.

Резултати

В ежедневието си прилагаме всички стратегии, в зависимост от това какво значение има действието или убеждението за нас.

Не всички хора изпитват еднакво усещането за противоречие между убежденията, които имат, но познанието, че съществува такова нещо, само по себе си помага да го забелязваме и да предприемаме рационални мерки за спарване с него.

Когнитивният дисонанс не е нещо лошо или вредно, напротив – той е начин да забележим несъответствия в мисленето си, за да можем да се развиваме по-успешно и да постигаме целите си.