Климатичните промени - какво трябва да знаем за тях? Интервю с Теодора Илиева

Теодора, какво представяват климатичните промени и на какво се дължат те според науката?

Днес често сe говори за климатичните промени и много хора смятат, че това е свързано с промени във времето – дали тази зимата ще вали повече сняг от миналата, дали лятото ще бъде по-дъждовно и т.н. А това всъщност са резултатите от климатичните промени, а не самите промени.

Климатът е сложна система, включваща всичките "-сфери", за които сме учили в училище – атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера, криосфера. Системата обаче зависи от едно много просто нещо – слънчевата енергия, която достига до Земята и частта от нея която остава тук.

Науката изследва времето и климата от над 100 години, но поради сложността на системата, едва в последните десетилетия, с развитието на компютрите, успяваме да изградим наистина реална представа. Климатът на планетата разбира се непрескъснато се изменя естествено. Това става бавно, в течение на хилядолетия и се случва поради същите механизми, които сега предизвикват по-бързи изменения заради човешката дейност.

За основната причина за промените в климата, свързани с човешка дейност в 20 и 21 век, се смята повишеното количество слънчева радиация на Земята. Причината за него пък е отделянето на парникови газове (въглероден диоксид, метан, азотен оксид и др.) със скорост над 10 пъти по-голяма от естевенатата за планетата и в мащаби, невиждани от милиони години.

Парниковите загове задържат част от слъчевата радиация, която иначе не би останал на Земята. Повече слънчева радиация значи повече топлина. Затоплянето от своя старна води до промени в начините, по които се движат океанът и атмосферата, а пък това предизвиква изменения в метеорогичните условия – темпратура, влажност, облачност, валежи, снежна покривка, и от там влие върху живите органзими, които, както знаем, са приспосбени към конкретни условия и имат нужда от точно тези условия, за да се развиват. Осемдесет процента от въглерония диоксид, основният парников газ, се отделя при използването на фосилни горива.

Защо според Вас все още има много хора, които отричат реалността на глобалното затопляне?

Глобалното затопляне е факт, който е много добре известен на всички, които се занимават с изследвания в областта на климата, екологията и метеорологията. Ще поясня, че „глобално затопляне“ означава повишение на средната годишна температура на въздуха и повърхността на Земята и океана. Към момента се повишава с 0.08 градуса на десетилетие. Резултат е от увеличеното количество парникови газове.

Смятам, че много хора не се опитват да погледнат от глобална перспектива, а разсъждават само от позицията, в която се намират –  дали на тях лично им е по-топло. Друга възможна причина е дезинформацията, която се опитва да опрости цялата концепция, като я представи като някаква измама или сравнява сегашното затопляне, случващо се в период от 250 години с миналите такива, отнели впечатляващите 10-12 хиляди години.

Измерването и изчисляването на повишението на температурата в целият свят е трудно, изисква координация и усилия от страна на множество организации и изследователи и години работа, но то е известно като стойност –  човечеството е допринесло за повишение от 1 градус в сравнение с прединдустриалната епоха. Може би тези хора просто не са се информирали добре?

Какво е положението в момента и има ли връщане назад?

Междуправителственият панел  по климатичните помени (IPCC) описва положението чрез количеството слънчева енергия,  температурата и концентрациите на парникови газове и връзката между тях.

Например ясно е, че повишаването на количеството въглероден диоксид води до пропорционално повишение на температурата. Важен момент е, че затоплянето сега е резултат от увеличението на емисиите за последните 200-250 години. Океанът поема излишното количество топлина, както и част от въглеродния диоксид, който отделяме. За съжаление, това от една страна променя химичните реакции в океана, а от друга – намалява самата му способност да разтваря още от газа.

Връщане назад вероятно няма, тъй като отделените емисии няма къде да отидат. Това, което може да се направи е да се ограничат толкова, че да не повишават температурата още. Има симулации, които разглеждат евентуалните промени на климата при повишение на температурата с 1, 2 или 3 градуса, но сценариите не успяват да прогнозират т.нар. прагове – събития, след които системата може да се промени внезапно и необратимо. Но място за паника няма.

Вероятността да се случи нещо, което да ни унищожи в рамките на дни или седмици, както често се представя по филмите, е твърде малка. Дори при внезапни промени на климатичната система, поради огромните ѝ мащаби, пак ще са необходими годни, дори десетилетия, за да се проявят ефектите. Но те ще са такива, за каквито предупреждават изследователите.

От нас ли зависи да спрем процеса или всичко е въпрос на глобални политики и решения на високо ниво?

Разбира се, че зависи от нас, като двигател на глобалните политики! Ако ние, като граждани и обитатели на Земята заемем позиция, това ще доведе до съответните решения. Същевременно е и въпрос на ресурси, които ние няма как да мобилизираме без съгласуваност на високо ниво. Защото, за да спрем климатичните промени, трябва да спрем затоплянето, а това значи да ограничим емисиите парникови газове.

Има доста точни изчисления колко да ги ограничим, но е ясно, че много трудно ще го постигнем бързо. Затова и си поставяме цели в рамките на десетилетия. Важно да има последователна политика по темата, а ние, гражданите, трябва да продължаваме да се образоваме, за да сме наясно с възможностите и да не залитаме по нереалистични сценарии или още по-лошо – да нормализираме негативното влияние на климатичните промени и да спрем изобщо да се вълнуваме от тях.

Какви са най-обещаващите възможни решения на проблема, които предлага науката към днешна дата?

Има едно решение, което е просто, но води след себе си множество неизвестни, както и още повече възможности. Намаляването на използването на фосилни горива. Разбира се, това значи да се заменят с друг вид енергия, което е предизвикателство за човечеството, тъй като към момента технологиите, способни да постигнат това, не могат да бъдат приложени в глобален мащаб. Обаче, както казах, с последователна и целенасочена политика, ориентирана към иновативни решения, е напълно възможно да се намали използването на фосилни горива. Това вече се случва в рамките на решението на международната общност, известно като Парижко споразумение. Дали ще продължи да се случва, зависи от нас.

Любопитна и често срещана в ежедневни разговори е темата за геоинженеринга. Това значи да се намесим на планетарно ниво в климатичната система и да я манипулираме. Ще ви успокоя: към момента всичко е само теоретично. Никъде по света никой не извършва никакви експерименти, които биха повлияли дори на локалния климат, да не говорим за глобалния. Мащабите и енергията в системата са огромни, а част от връзките между отделните компонент още не са напълно изяснени и ние нямаме нито познание, нито технология, с която да повлияем чувствително.

Вие оптимист ли сте за бъдещето на човечеството и планетата или по-скоро песимист?

Аз съм абсолютен оптимист. Смятам, че темата се обсъжда с излишна паника. Факт е, че имено човешките емисии са двигателят на климатичните изменения, но ние отделяме въпросните емисии от 250 години, а знаем, че влияят върху климата отскоро, защото отскоро разбираме самия климат. Факт е, че изменението на климата ще повлияе негативно върху времето, биоразнообразието, а от там и върху цялата ни цивилизация. Но ние вече знаем това и сме наясно, че няма как да се върнем назад.

Единствено можем да гледаме напред, да подобряваме разбирането си за климата и механизмите по които той се променя, да се адаптираме към промените и да предотвратим негативните ефект. Планетата само по себе си ще се „справи“, но климатичните промени ще доведат до огромно човешко страдание – глад, бури, наводнения, които ще разрушават домовете ни, загуба на биоразнообразие, по-трудно отглеждане на храна, липса на питейна вода, суша, горещини.

Знаем и, че е напълно в нашите възможности да избегнем това, като контролираме частта, която зависи от нас – емисиите газове, задържащи топлината. Ние изцяло зависим от ресурсите, които планетата ни предоставя – въздух, вода и храна. Това е и другата причина да смятам, че човечеството ще се справи – та ние нямаме избор, освен да съхраним източниците си на въздух, храна и вода. В комбинация със способността на цивилизацията ни да се учи и да напредва въпреки грешките, с помощта на технологиите и съвременната наука, кой знае – може даже да подобрим ситуацията.

Благодаря Ви за това интересно и полезно интервю!