Зона нула: Неизвестните ползи от липсата на упражнения

Така наречената нулева точка има многобройни ползи, които науката започва да изследва.

Според общо приетите схващания ако се потим, ако сърдечният ни ритъм се ускори, ако усещаме „болка“ след физическо натоварване, това е добре. Но ако вместо динамични тренировки извършваме бавни, контролирани движения и сърдечният ни ритъм едва се ускори, това смята ли се ефективна тренировка? Този тип движение без усилие е в основата на това, което е известно като упражнение „Зона нула“, а прагът е, че то трябва да е достатъчно бавно, за да можем да водим разговор през цялото време. За някои това може да означава лека разходка. За други може да е много контролирана йога или разтягане. Ключът е да поддържате сърдечната си честота ниска, дори по-ниска от това, което много фитнес експерти наричат „Зона 1“. 

Зона 1 обикновено означава около 50-60% от максималната ни сърдечна честота. Зона нула е под това. Всъщност не всички учени са единодушни как да я нарекат или дали трябва да се счита за отделна тренировъчна зона. Но през последните години терминът набира популярност извън научните изследвания, където се е превърнал в съкращение за много лека активност с изненадващи ползи.

Едно от тези предимства е достъпността. Съветите по време на тренировка често са насочени към интензивността: спринтови интервали, високоинтензивни класове, мотивационното послание. За всеки, който е по-възрастен, болен или тепърва се връща към движение след контузия, това може да изглежда невъзможно. Упражненията в нулевата зона  предлагат алтернативна отправна точка. Проучванията показват, че дори много лека активност може да подобри различни здравни показатели, като кръвообращение, да помогне за регулиране на кръвната захар и да насърчи психическото благополучие. Ежедневната разходка с леко темпо, например, може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания. Съществува и проблемът с възстановяването. Най-добрите спортисти отдавна откриха, че не могат да тренират усилено всеки ден. Телата им се нуждаят от време, за да се възстановят и това е почти толкова важно, колкото и самата тренировка. Тук идват лесните тренировки. Те не са загубено време, а основни инструменти за възстановяване.

Експертите по психично здраве посочват още едно предимство и това е  постоянството. Много хора изоставят плановете си за упражнения, защото си поставят твърде висока летва. Рутина, базирана на дейности от нулата, е по-лесна за поддържане. Следователно ползите (по-добър сън, подобрено настроение и по-нисък риск от хронични заболявания) се натрупват с течение на времето. Разбира се, има ограничения. Ако целта е да завършите маратон или да увеличите мускулната маса, тази зона няма да доведе до дългосрочен напредък. Тялото се нуждае от по-голяма интензивност, за да натрупа мускулна маса. Следователно, упражненията от нулата не са за преследване на лични рекорди. Става въпрос за предефиниране на това какво означава да се упражняваш. Това не е тест за сила на волята, а начин да се продължи да се движиш и да се създаде траен навик. Накратко,  постоянното, макар и по-бавно темпо води до видими резултати.