
изгледи

Царуването на динозаврите на земята е било продължително. За около 165 милиона години те са били в всеки континент и днес те успяват да завладят нашите въображения. Но те далеч не са били единствените животни на земята по това време. Те са споделяли своя свят с много видове също толкова странни и интересни. От тях има няколко, за които може да не сте наясно.
Трудно е да се каже кога точно са се появили първите динозаври, като оценките варират от преди 250 до преди 235 милиона години.
Най-ранните известни динозаври са се появили през периода триас (преди приблизително 250 до 200 милиона).
Първите “истински” не-птичи динозаври пъл са се появили преди около 243 милиона години и са изчезнали преди 66 милиона години.
Динозаврите са еволюирали в много разнообразна група животни с широк набор от физически характеристики.
Противно на това, което много хора мислят, не всички динозаври са живели през един и същи геоложки период. Стегозавърът например е живял през късния юрски период, преди около 150 милиона години. Тиранозавър рекс пък е живял през периода късна креда, преди около 72 милиона години. Стегозавърът е изчезнал 66 милиона години преди тиранозавърът да се появи на Земята.
По време на мезозойската ера (период от повече от 180 милиона години, включващ периодите триас, юра и креда), вид нептичи динозавър еволюира във вид птичи динозавър. Този птичи динозавър е първата птица и предшественик на всички птици. Последният нептичи динозавър е изчезнал преди 66 милиона години.
Има няколко теории за това какво може да е допринесло за масовото изчезване на динозаврите и други видове в края на периода Креда. Спекулира се, че масивен астероид или комета е ударил Земята през това време, причинявайки драматична промяна в климата на Земята. Някои учени смятат, че това въздействие е имало катастрофални последици за живота на Земята. Но други фактори, включително промяна на морското равнище и мащабна вулканична дейност, също може да са изиграли значителна роля в това масово изчезване.
Няма да има архозаври в този списък обаче. Терминът „архозавър“ се отнася за класа на създания, към който принадлежат динозаврите, заедно с техните съвременници, птиците и крокодилите. Вместо това, ще видим някои по-интересни видове.
Нека да направим пътуване във времето, за да разгледаме някои много странни същества!
10. „Костенурка“
Нова вкаменелост породи дебати за костенурките и техния произход.
Sinosaurosphargis yunguiensis е живеел в сегашния югозападен Китай преди 243 милиона години. И е изглеждал точно както всяка костенурка трябва.
Въпреки това, за разлика от много съвременни костенурки, които са защитени от коруби с много големи втвърдени люспи по гърба им, древните „черупки“ на костенурките често са се състояли от множество по-малки остеодерми - наподобяващи скални отлагания върху кожата.
Заради това според някои учени Sinosaurophargis не е бил костенурка. Той със сигурност обаче е споделял общия прародител на костенурката. Но този вид е изчезнал преди милиони години, преди да започнат да се появяват първите „истински“ костенурки.
Интересното е, че същите тези костеливи покрития на този вид хвърлиха малко светлина в теориите за еволюцията на черупките на костенурките, тъй те са нещо, което явно предците на сегашните костенурли по-специално са липсвали.
9. Не съвсем първият бозайник
Чертите на бозайниците, които се скитат около сухата земя на Франция преди 200 милиона години, са много сходни на някои бозайници от наше време.
Затова мъничкият мегазостродон може да бъде сбъркан с плъх или мишка. Това е от много значение за много палеонтолози.
Това малко момче се счита за преходна форма между бозайниците- цинодонти и истинските бозайници, което го прави едно от най-значимите открития в изследването на еволюцията на бозайниците.
Въпреки това, къде точно се вписва в родословното дърво на бозайниците, остава донякъде противоречиво, както и дебатът около, когато точно бозайниците наистина са станали бозайници.
Всъщност мегазостродонът вероятно е бил твърде зает с яденето на бубулечки, за да обмисли доста спорното си място в света.
8. Tuatara Rhynchocephalia
За Сфенодонтидите е установено, че произхождат от ранната ера преди малко под 200 милиона години и някога са били много много разнообразна група.
Те са били част от по-голяма група, наречена Rhynchocephalians, сестринската група на скуатетите (предц на съвременните гущери и змии). Те по същество са били разнообразна група от не съвсем гущери, но много сходни на тях по вид.
Въпреки това, сходствата не са достатъчно отчетливи, за да бъдат класифицирани отделно.
За съжаление обаче, всички ринчоцефали, с изключение само на един род - Фенодон - в крайна сметка са намалели като брой и изчезнали преди милиони години. Остава само Туатара, която пък сега също е застрашена от изчезване поради човешката дейност.
7 Рибният гущер
Ихтиозаврите (буквално „рибни гущери“) са били много разнообразна група морски влечуги, възникнала преди около 250 милиона години.
Делфинът Стеноптеригий, който е живял преди около 180 милиона години е особено интересен екземпляр, който показва колко странни са били тези същества.
Този екземпляр не само има следи от пигмент в кожата, но и слой от мехурчета отдолу.
Също така изглежда, че макар и да не е бил категорично топлокръвен, той е можел да регулира до известна степен собствената си телесна температура. Това е било една важна черта за влечуго, което редовно се гмурка в дълбините на океана.
В един момент ихтиозаврите може би са били някои от върховите хищници на мезозойските морета. Но в крайна сметка те са изчезнали преди около 90 милиона години, 25 милиона години преди неавиановите динозаври.
6. Beaver-Otter Bear
С размер на мечка, но вид на бобър Castorocauda lutrasimilis, е един пример за това как природата е склонна просто да използва един и същ “дизайнерски” мотив отново и отново.
Голяма част от тялото на този вид наистина е било доста подобно на това на съвременния бобър, от сплесканата, люспеста опашка до малките си крака. Той обаче не е бил гризач. Вместо това тесният му череп е бил снабден с много остри игли зъби, подходящи за улов на риба, за разлика от съвременните бобри.
Интересното е, че козината на този 164-милиона годишен вид също е забележително подобна на тази на съвременните водни бозайници, като има защитни косми и гъста подкосъм. За разлика от повечето съвременни бозайници, обаче, той вероятно е снасял яйца, което кара някои да предполагат, че начинът му на живот може да прилича на този на съвременната птицечовка.
5 Дългият тетраподофис - първата змия?
Произходът на змиите и загубата на крайниците им остава един от най-спорните дебати в палеонтологичната общност. Така че, когато в Германия по някакъв начин се е появи вкаменелост на бразилско серпентинско влечуго при съмнителни обстоятелства (като се има предвид, че е незаконно да се изнасят вкаменелости от страната от 1942 г.) и те бяха разгледани, мнозина бяха разбираемо в екстаз.
Повечето примитивни змии, известни на науката, обикновено притежават не повече от един набор от крайници.
Този вид обаче е бил различен. Така че най-накрая намирането на змия с четири крайници наистина е интригуващо.Но явно не трябва да бъде, тъй като е имало вид с такива специфики.
Това е бил Tetrapodophis amplectus, който е живял през ранната креда преди около 120 милиона години. Спори се обаче, че той е бил просто много дълъг гущер, а не змия.
Въпреки това, Tetrapodophis amplectus е бил влечуго, а структурата на малките му крайници може да се сравнява с тези на известните ни досега примитивни змии. Също така, според някои теории се смята, че змиите в крайна сметка са загубили крайниците си, за да станат по-умели при лов, каквото е правил и този малък “гущер”.
4. Древната еволюция на птицечовката
Съвременните птицечовки произхождат от много стара родова линия, макар че не е много ясно известно на колко години. Прогнозите за времето на разкъсването на тази линия от тази на други съвременни бозайници започват от ранния триас до юрските периоди.
Все пак най-старият известен роднина на птицечовката, Teinolophos trusleri, може да бъде пречислен като произхождащ от ранната креда преди около 120 милиона години. След това много други сродни видове също го следват.
За съжаление, повечето от намерените техни вкаменелости са непълни. Въпреки това се предполага, че чертите, които правят съвременната птицечовка толкова интересна, са намерили своето начало от тях.
Въпреки че днес остава само един вид Platypus, те някога са били много разнообразна група, чийто обхват дори се е простирал извън Австралия, както например южноамериканския монотрематум sudamericanum.
3. Антарктическия морски дракон
Kaikaifilu e бил мосазавър, вид морски влечуги, най-тясно свързани със съвременните гущери и змии.
По-конкретно, Kaikaifilu е бил вид тилозаврин мосазавър, което означава, че има по-дълго, по-змийско тяло от сравнително обемните мозазауринови мозазаври. Неговата обичайна дължина е билс впечатляващите 33 фута (10 метра). Поради нея, той е бил един от най-големите видове от Южния полюс, и вероятно е бил и върховият хищник на региона. Неговото царуване обаче не е продължило дълго, тъй като мосазаврите са изчезнали в края на периода Креда.
2 Древният „луд звяр“ от Мадагаскар Този „Луд звяр“ е имал несъответстващо тяло и странни зъби.
Наречен от учените Адалатериум Хуй, той със сигурност усля да направи силно впечатление на откривателите си и така получи името си “луд звяр”. По думите на изследователя Дейвид Крауз: „Като вземем предвид какво знаем за скелетната анатомия на всички живи и изчезнали бозайници, е трудно да си представим, че подобен на бозайник Адалатериум би могъл да се развие; неговото съществуване нарушава много правила. "
Всичко това показва, че този мадагаскански вид от преди 66 милиона години е бил наистина, наистина странен.
Като за начало той е имал повече дупки в черепа си от всеки друг бозайник. Имал е и странни зъби, много по- различни от тези на всеки друг бозайник. Имал е също и повече прешлени от всеки съвременен бозайник. Също така, изследователите са имали много трудности, опитвайки се да разберат как този вид е вървял, защото „предната му половина не съвпада с задната половина“
Всичко това показва, че този мадагаскански вид от преди 66 милиона години е бил наистина, наистина странен.
1.Приматоподобни
Технически един от най-ранните видове примати (или може би един от най-ранните преки предшественици на приматите), Purgatorius janisae, е известен само от вкаменелости, датиращи до непосредствено след събитието на край на периода Креда.
Проучванията обаче предполагат, че Purgatorius janisae вероятно е много по-стар, като може би датира от преди около 81 милиона години.
Този вид е изглеждал като смесица между пор и катерица. Но също така в притежавал и гъвкави стави на глезена и лапите, които после са се превърнали в основни характеристики на по-късните примати. Те също са му позволявали да живее на върховете на дърветата, където да е далеч от повечето хищници.
Както разгледахме, по Земята е имало някои много интересни видове.
Палеонтолозите използват фосилни доказателства, запазени в древни скали, за да открият как са живели и как са се държали отдавна изчезналите животни.
В повечето случаи фосилизираните кости всъщност са скали, направени от минерали, без да има оставена следа от оригиналния костен материал.
Чрез сравняване на черепите на индивиди от различни възрасти, палеонтолозите могат да направят изводи за това как са растели различните видове. За да открият как пък са живели съществата в миналото, палеонтолозите търсят улики, запазени в древни скали - вкаменени кости, зъби, яйца, отпечатъци, следи от зъби, листа и дори изпражнения от древни видове.
Фосилизирани челюсти, зъби и изпражнения пък предоставят важни улики за това какво са яли древните обитатели.
Серии от вкаменени отпечатъци, наречени следи, са използвани, за да бъдат разкрити някои интригуващи факти относно поведението и движението на древните видове.
Откриването на яйца и гнезда на видовете също предоставя данни за поведението на някои от тях.
Много животни, с които днес споделяме планетата, са били живи под някаква форма в ерата на динозаврите. От пилета до омари, морски костенурки до жаби и пчели до морски звезди, много животни са еволюирали през милионите години и са оцелели след изчезването на динозаврите и древните видове от този списък. Но как са успели?
Повечето от животните, които са оцелели до днес, не се смятат за сред най-умните в животинското царство. Те включват пилета, прасета, октоподи и слонове и още други. И така, как тези животните с лимитиран интелект са оцелели след събитие, което е убило стотици видове, включително и динозаврите?
Е, тъй като хората не са били там, не можем да кажем със сигурност, но можем да развием някои хипотези за това какво може да е липсвало на динозаврите и други видове и им е попречило да успеят да продължат да съществуват.
Разнообразието на диетата може би е било един важен фактор за оцеляването на кризата, която е довела до края на динозаврите. Когато настъпи масова криза като тази, която вероятно е уби динозаврите, не само директните жертви са засегнати. Оцелелите също са. Хранителната верига е нарушена, правейки възможно бившите хищници да станат плячка, както и обратното.
Тези несигурни времена биха изисквали едно животно да може да яде почти всичко, което му попадне, иначе би било трудно да оцелее. На оцелелите събитието на изчезване от периода Креда-Палеоген, се преписва, че са яли много разнообразна храна.
Колко храна е необходима на едно животно за оцеляване също може да е изиграло роля. Храната несъмнено е била оскъдна през седмиците, месеците или дори годините след изчезването от периода Креда-Палеоген. Ако едно животно е могло да яде малко и да живее от това, то това би му помогнало да успее да оцелее. Например крокодилите могат да изкарат до една година без храна. Ако това не беше така, то ранните крокодили щяха да умрат и изчезнат лесно.
Друг начин, по който животните може да са преминали през събитието на изчезване от периода креда-палеоген, е, че са се влезли под земята и са намерили добро място да се скрият. Например, вярва се, че хлебарките са се крили в пещери, което може да е причината да оцелеят. Като говорим за крокодилите, то те могат да живеят и във вода, и извън нея, както и в светли или тъмни условия.
Животните, които са могли да намерят места, където да се скрият и после да се адаптират бързо към нова среда, са тези, които са успели да преминат през кризара и все още са на Земята днес.
На последно място, въпреки че изчезването през периода Креда-палеоген е било с широко разпространение, някои части на планетата може да не са били толкова силно засегнати. В районите, които не са били толкова засегнати, може би принудителна промяна на климата е довела до това условията са достатъчно добре, за да позволят оцеляването на животински видове, които иначе не биха оцелели.
И все пак, палеонтолозите и учените не са напълно сигурни как някои от днешните животни са преминали през събитието, довело до масово изчезване и проучванията все още продължават.
Коментари
:брой коментар