Новите науки в 21 век

Новите науки в 21 век

Периодът на „класическите “науки отдавна приключи. Математиката, биологията, физиката, химията вече са само основа, върху която растат и се развиват множество необичайни, любопитни и полезни нови науки. Макар през целия 20 век да се забелязва разклоняване на областите на изследвания и обособяване на нови такива, с развитието на технологията, а и самият напредък на познатите ни науки, възникват няколко изключително обещаващи нови области.

Невропаразитология

Тя проследява животa и развитието на паразитите, действащи върху нервната система. Такива са отдавна известни на човечеството, знаем и че влияят върху решенията и действията на заразения организъм. Добър пример е токсоплазмата, паразит, който се пренася от котки и заразява плъхове, като се наблюдават промени в поведението на заразените. Проследяването на причините и последиците от промененото поведение е обект на изследване на невропаразитологията.

Квантова биология

Всичко, с думичката „квантов“ обикновено е объркано, а и малко спекулативно. Но ние знаем за квантовия ефект на частиците от много години и е вероятно той да участва в развитието и на биологични системи. Фотосинтезата, мутациите на ДНК, навигацията на птиците, както и много други неща, които днес обясняваме с обичайните методи, може да се окажат по-сложни и да включват и квантови ефекти. Макар съвсем в началото си, тази област е перспективна и очакваме много от нея в близките години.

Екзометеорология

С напредъка на изследванията на космоса и обектите в него, метеоролозите имат възможност да изследват и други атмосферни  и климатични системи. Засега фокус са големите планети Юпитер и Сатурн, някои от техните луни и Марс, но и различни екзопланети. Изследванията могат да ни помогнат да разберем някои от процесите, които движат климата на Земята, както и да допринесат за отговора на един от големите въпроси: има ли живот някъде из вселената.

Нутригеномика

Това е наука за връзката между гените и храната, която ядем, както и способността ни да я усвояваме. Тази наука се развива едва след генетиката и геномиката и макар много хора да спекулират с нейните открития, връзката между гените и храната е очевидна. Гените ни до голяма степен определят каква храна искаме да ядем, но и храната която ядем влияе върху генната експресия. Все още нямаме достатъчно категорични данни или метод, който да прилагаме универсално.

Клиодинамика

Наука, която се опитва да превърне историческите и социални процеси в изчислими концепции, които след това да приложи в модели и да прогнозира бъдещето. Звучи ли ви познато? Това по същество е психоисторията на Айзък Азимов. Възможна е едва с последните години, когато компютрите станаха достатъчно бързи и може да ни помогне да изградим едно по-добро бъдеще.

Синтетична биология

Без съмнение основна наука за 21 век, синтетичната биология бележи страхотен напредък. Вече можем да създаваме изцяло синтетични ДНК, да изграждаме организми по компютърни модели и да влияем върху генната експресия, така че да получим това, което искаме. Обикновено говорим за микроорганизми и бактерии, но напредъкът е значим и от синтетичната биология очакваме да помогне за решаване на проблеми свързани с болести, недостиг на храна и други ресурси, климата и като цяло да подобри живота ни.