Езикът на тялото, e подценяван много често, но той е мощен инструмент за комуникация, който играе съществена роля в ежедневните ни взаимодействия. Въпреки, че не винаги е съзнателен или доброволен процес, първите впечатления оформят нашите възприятия и реакции към другите. По подобен начин нашият език на тялото също влияе върху това как другите ще ни възприемат и ще се отнасят с нас.
Овладяването на езика на тялото, за да предадем определено послание за нашата идентичност, може да бъде наистина ефективна стратегия за създаване на положителни първоначални впечатления. Това ще улесни комуникацията и ще подобри нашите лични и професионални взаимоотношения.
За да подобрим невербалната си комуникация и да я направим по-ефективна, е важно да се наблюдаваме в различни ситуалции. Трябва да изучаваме начина си на ходене, начина си на жестикулиране и изражението на лицето си. Идентифицирането на модели и области за подобрение ще ни позволи да коригираме езика на тялото си, за да бъде по-съответстващ на посланието, което искаме да предадем.
Защо гледаме настрани?
Един от най-мощните инструменти в невербалната комуникация е погледът. Контактът с очите може да предаде широк спектър от емоции и настроения. Чрез зрителен контакт можем да изразим интерес, внимание, обич, авторитет, сигурност и съпричастност. Начинът, по който гледаме на другите, може да показва доверие и искреност или несигурност и незаинтересованост.
Едно от най-неволните и показателни поведения в човешкото взаимодействие е актът на отместване на погледа. Често тълкуван като проста проява на липса на интерес или срамежливост, този жест може да е израз на сложните емоционални състояния на човек. При невербалната комуникация погледът настрани може да означава различни неща.
Срамежливостта е една от най-честите причини, поради които някой може да избягва зрителен контакт. Хората, които се чувстват неудобно в социални ситуации или страдат от социална тревожност, са склонни да избягват директен зрителен контакт, отразявайки възможна липса на самоувереност. Това поведение, макар и често срещано, може погрешно да се възприеме като знак за незаинтересованост или липса на ангажираност в разговора.
Когато човек иска да избегне неудобна или емоционално разстройваща тема може да отмести поглед. Липсата на зрителен контакт може да накара другите да се съмняват в честността на човека, с когото разговарят. Отклоняването на погледа може да бъде механизъм за избягване на неудобни емоции или чувствителни теми. Когато разговор засяга емоционално разстройваща тема, човек може да погледне настрани, за да избегне директното конфронтиране с тези чувства.
Незаинтересоваността е друга често срещана интерпретация. Когато човек не е ангажиран с разговора, той може да погледне настрани, за да покаже, че вниманието му е насочено другаде. Това поведение се проявява, когато човек се фокусира върху различни стимули, вместо да обръща внимание на своя събеседник.
Този жест може също да демонстрира подчинение. Когато възприемаме събеседника си като по-висш, може да избягваме да го гледаме директно, в знак на уважение. Това поведение отразява динамиката на силата във взаимодействието, когато човекът, който отклонява погледа си, е позициониран в по-пасивна роля. Освен това, в западния свят поддържането на зрителен контакт се свързва с честност и внимание. В някои азиатски култури обаче гледането директно към авторитетна фигура може да се тълкува като неуважение. Следователно отклоняването на погледа в тези контексти може да бъде знак на уважение или подчинение.
Разбирането на тези нюанси е от съществено значение за правилното тълкуване на невербалната комуникация и подобряването на нашите междуличностни взаимоотношения. В свят, в който думите често не са достатъчни, за да изразят сложността на човешките емоции, обръщането на внимание на тези фини жестове може да предложи по-дълбоко разбиране на истинските чувства и психически състояния на другите.
Източник :La Razon
Коментари
:брой коментар