Ефектът „Мандела“ или защо имаме фалшиви спомени

Ефектът „Мандела“ или защо имаме фалшиви спомени

Случвало ли ви се е да си спомняте някое събитие с подробности и да разказвате за него убедено, а да се окаже, че спомените на други присъствали се различават коренно? А установявали сте, че нещо, за което с години знаете, че е „така“ се оказва по друг начин?

Не сте сами. Феноменът, при който човек или група хора си спомня нещо погрешно е естествено явление.

Фиона Брум, изследователка от 20 век била убедена, че Нелсън Мандела, президент на ЮАР, е починал в затвора през 80-те години. В действителност, нищо такова не се е случило и тя с изненада открила, че това е популярна заблуда сред стотици хора. Това разкрило важна особеност на умовете ни: ние не помним събитията в обективна последователност, а паметта е активен и променлив процес. Фиона нарекла тази особеност „ефект на Мандела“.

Причини за ефекта на Мандела

Мозъците ни не си спомнят събитията извън контекст. Ако ви попитам за наскоро случила се катастрофа с много жертви, вие няма да ми разкажете това, което сте чули по новините, а ще споделите това, което ви е впечатлило най-много, включвайки всичките си познания по темата.

Вниманието има значение за начинът, по който си спомняме събитията. Ние се фокусираме върху тези елементи, които са най-важни за нас и може да пропуснем такива, които са ни непознати.

Чуждото мнение, особено на авторитет, също влияе върху някои хора и така, независимо какво сме видели, може да си го спомним по друг начин, ако представата на идолите ни се различава от нашата.

По подобен начин действа пропагандата – авторитети внушават неистини на последователите си, които после са приети за реалност.

Не на последно място по значение, мозъците ни не търпят „празно пространство“ и ако нямаме спомен за част от нещо, мозъците ни със сигурност ще си го доизмислят. Така се случва с популярни реплики от филми, лога или пък търговски марки.

При експерименти, се оказва, че хората са склони дори да добавят елементи към реалността, тоест да си измислят неща, които би трябвало да са там, според тях.

Как да избегнем фалшивите спомени

Краткият отговор е: не можем. Това е особеност на ума и вероятно е изиграла роля в еволюцията на вида ни. Знаейки, че сме склонни да променяме представите си за реалността, до голяма степен несъзнателно, можем да предприемем някоко лесни стъпки, за да избегнем честия ни сблъсък с фалшиви спомени.

Можем да проверяваме информацията си по-често и когато не отговаря на представите ни, да приемем, че грешим.

Можем да обръщаме внимание на другите гледни точки по близки въпроси, за да си обогатим перспективата.

Можем да научим повече за това как работи паметта ни и да приемем, че тя нито е абсолютна, нито безгрешна и няма нищо лошо, ако понякога помним неверни неща.

Ефектът на Мандела е психологически феномен, който граничи с мистерия, но произтича от напълно нормална функция на мозъка. Ако обаче игнорираме съществуването му, по-лесно ще станем жертва на пропаганда, по-трудно ще общуваме с другите и ще бъдем по-малко критични към това, което знаем, мислейки си, че „то си е така“.