Четири мита за езика на тялото

Четири мита за езика на тялото

Знаем, че когато общуваме с другите, телата ни „излъчват“ опредени сигнали, които се възприемат подсъзнателно. Това се нарича „невербална комуникация“ и от десетилетия се счита, че играе роля в създаването на връзки, правенето на добро впечатление и в  цялостните ни отношения с другите. Нови открития в областта сочат, че някои от разбиранията ни за езика на тялото вероятно са погрешни или в най-добрия случай – непълни.

1. Езикът на тялото е „истински“ език и можем да го разбираме недвусмислено.

За разлика от езиците, на които говорим, невербалните сигнали нямат еднозначен смисъл, нито такъв може да им бъде даден. Няма „речник“, който да определя кое движение или изражение какво значи. Комуникираме, като предаваме и приемаме информация, но при невербалната комуникация това става едновременно. Рядко обръщаме внимание какво „казва“ тялото ни. В този смисъл, езикът на тялото по-скоро ни насочва, отколкото да дава ясно значение на чуждите действия и не би трябвало да се приема категорично.

2. Хората имат фиксирано „лично“ пространство.

Това е част от фундаменталните концепции за езика на тялото. Всеки от нас допуска само опредени хора в това пространство и навлизането в него насилствено причинява дискомфорт в различна степен. Оказва се обаче, че това пространство е по-скоро динамично. Бихте допуснали хора да се докосват до вас странично, да речем в градския транспорт, но ако са лице в лице, такава близост не изглежда допустима. В различни обстоятелства, позволяваме на различни хора – приятели, колеги – да се доближават и да навлизат в личното ни пространство и то не е фиксиран обем около нас, а по-скоро зависи от комбинация от фактори, които се променят непрекъснато.

3. Има универсални емоции

Хората изпитваме подобни емоции и често ги изразяваме и преживяваме по подобен начин. Но по лицевите ни изражения едва ли може да се съди за тях. Според множество проучвания, хората не изразяваме емоциите на лицата си, а по-скоро намеренията, предизвикани от тези емоции, така че една и съща емоция може да доведе до различни изражения.

4. По невербалните сигнали може да се разпознаят лъжци или измамници.

Тази концепция отдавна не се подкрепя от проучванията в областта на психологията, но поради силното влияние на медиите, все още е широко срещана. Невербалните сигнали не са добър начин да съдим за намеренията на другите. Провалът на програмата за скрийнинг по американските летища е блестящ пример за това. Тя се основава на идеята, че по определени невербални сигнали у пътниците може да се съди дали нарушават закона и се проваля тотално. Оказва се, че езикът на тялото наистина може да те издаде, ако лъжеш, но ако казваш истината и си просто нервен или притеснен, резултатите могат да са абсолютно идентични. Това е валидно за всички останали невербални сигнали.

Езикът на тялото безспорно съществува като набор от сигнали, които пращаме и приемаме докато общуваме, но той не е структурирана система и би трябвало да се приема по-скоро в контекста на конкретната ситуация, а знаците и действията да се „разчитат“ в по-общ аспект и имайки предвид индивидуалните характеристики на човека срещу нас.