Защо скърбим

Защо скърбим

Повечето от нас са преживявали загубата на някого, когото обичаме. При такива ситуации, нищо, което другите могат да кажат или направят няма да промени начина, по който се чувстваме. Скръбта от загубата на любимите ни същества е естествен процес, споделян от всички хора по света. Той е необходим на личността, защото ни помага да освободим енергията, свързваща ни с изгубения човек, за да можем да я вложим в живота си след него. Но макар и от скръбта да има полза, често преодоляването на загубата е тежък и труден процес.

Невропсихология

Скръбта е болезнено, често непоносимо чувство, което води до различни негативни последици за личността. Преобладаващото мнение сред психолозите е, че ако нямаше ползва от скръбта, еволюцията щеше да я е премахнала. Когато изграждаме връзки с някого, независимо дали родител или любим човек, това оказва определено влияние върху начина, по който работи мозъкът ни. Не само се „запаметяват“ моменти от живота ни с този човек, а и мислите ни свързани с него, предизвикват реакции в частта на мозъка, където се отделя допамин. Когато човекът вече го няма, в тези части се случват биохимични изменения и изпитваме тъга. Това се вижда посредством функционален ЯМР – когато хората мислят за изгубен човек, тези области в мозъка „светват“.

Класическите „стадии“

Преди напредъка на неврологията и свързването на определени психологични преживявания с активности в мозъка, психолозите са разделили скръбта на пет стадия. Според тях, преживяваме загубата като емоционално минаваме през отричане на събитието, след това изпитвам гняв, който може да бъде погрешно насочен, следва опит да се „спазарим“ с вселената, депресия и накрая приемане на загубата. Днес тези стадии се смятат за твърде повърхностни, защото хората сме много различни и спектърът на емоционалните ни преживявания често е много разнообразен. Но всички ние, скърбейки за любим човек, преминаваме през различни етапи, които би трябвало да ни доведат до приемане на загубата, за да можем да продължим напред. Не винаги обаче това се случва и често хората остават в капана на скръбта.

Какво може да помогне

Най-добият вариант е да се потърси психологическа подкрепа от специалисти, което макар и не особено популярно, вече набира скорост и в България. Но няма да навреди да знаем няколко основни моменти, които може да помогнат да осъзнаем по-добре какво ни се случва.

На първо място, трябва да преосмислим връзката си човека и да осъзнаем, че тя вече ще е различна, но не и изгубена.

Скръбта не е само емоционално изживяване, тя включва и много силна физическа промяна – отделят се кортизол и адреналин, които за продължителен период може да са изтощителни. Откриването на нови начини за прекарване на ежедневието, или нови хобита ще помогнат да се справим с това.

Приемането на загубата изисква време. Има значение как ще го прекараме. Дори да не потърсим специализирана помощ, споделянето с близки, разказването на истории, описването на болката ни, пред другите и най-вече пред себе си, ще помогнат да продължим напред.

Най-важното нещо обаче е да не се изолираме от чувствата си, а да ги приемем и изживеем.