Защо е трудно да признаем, че грешим

Защо е трудно да признаем, че грешим

Понякога грешките, които допускаме са съвсем невинни, а друг път могат да окажат влияние върху живота на други хора. И в двата случая обаче, за да поправим грешката, се налага първо да я признаем. Сигурно познавате хора, за които това е трудно, дори невъзможно, а в някои ситуации граничи с отричане на обективната действителност. Защо това е така и какво можем да направим?

Самочувствие

Според психологията, допускането на грешка в съзнанието на много хора е равносилно на провал в живота. Признавайки грешката, ние признаваме, че не отговаряме на „изискванията“ на света. Разбира се това в никакъв случай не е така, но се среща често при някои хора, които по една или друга причина страдат от липса на самочувствие. За такъв човек, да признае, че е допуснал грешка, ще значи да признае, че не е толкова добър, за колкото се мисли, което при много хора причинява силна емоционална болка. Такъв човек по-скоро ще се опита да намери вариант все пак да е прав. Да бъдеш винаги прав за такава личност е източник на сила и увереност, но в реалността, неспособността да признаеш грешката си е проява на слабост. Значи, че не можеш да се адаптираш към промените.

Развитие

Разбира се, много от нас страдат от различни форми на ниско самочувствие, а емоционалната нестабилност и желанието винаги да сме прави са част от развитието на повечето хора в пубертета. Проблемът е когато не успеем да надраснем този период, защото стремежът към перфекционизъм на всяка цена често пречи на развитието и израстването на личността. Допускането, че сме сгрешили е неприятно, но също означава, че можем да вникнем в причините и да си вземем поука – да се адаптираме.

Същевременно, разбирайки, че признаването на грешките не ни превръща автоматично в недостойни хора, ще помогне да придобием увереност в самите себе си.  

Какво можем да направим

Когато се сблъскаме с хора, за които е по-лесно да настояват, че са прави, вместо просто да кажат „Извинявай, аз сгреших“ е ценно да помним, че това не произтича от увереност в себе си, а обратно – цели изграждане на увереност.

Изцяло зависи от нас как ще реагираме в такъв контекст. Има значение с кого говорим, колко важна е грешката и дали смятаме, че сме подготвени да обсъждаме подобен личен проблем.

Има обаче нещо лесно, което можем да направим – да не бъдем ние човекът, който не признава грешките си.

Да, разбора се, че не е точно "лесно", особено ако сме перфекционисти или тепърва откриваме мястото си в света. Но характерна особеност на интелигентния човек е да се стреми да подобрява и развива себе си, като се приспособява към променящата се реалност. Така че, знаейки това, може да се запитаме доколко ние самите признаваме грешките, които правим и каква поука си извличаме от тях.