Начините, по които се самозалъгваме

Начините, по които се самозалъгваме

В някои случаи да се самоубеждаваме в неща, които не са верни не е чак толкова лошо. Ако искаме да се изправим срещу страховете си, не е добре да сме напълно обективни. Понякога ни е нужен малко измислен оптимизъм. Но повечето хора в ежедневието си се изправяме пред избор да убедим сами себе си, че нещо е вярно, или да приемем, че сме сгрешили. Голяма част от хората избират първото и така се стига до някои негативни последици, които можем да избегнем, ако внимаваме. Ето някои от най-често срещаните начини, по които се заблуждаваме.

Когнитивен дисонанс

Според психолозите, това е несъответствие между обективната действителност и това, което очакваме или смятаме, че се случва. Повечето хора в тези случаи, ще приемат реалността и ще признаят, че не са прави, но ако се огледаме внимателно, ще видим и точно обратното. Когнитивният дисонанс предизвика силни негативни емоции. Сгрешили сме, реалността не отговаря на нашето виждане за нея. Като защитен механизъм, мозъкът ни ще се опита да открие   начини, по които да отречем реалността и да затвърдим собствената си „истина“.

Потвърждение на убежденията

Това е вид логическа заблуда в аргументацията. Всеки от нас има определен набор от убеждения, чието разклащане предизвика съмнения в себе си. Затова, изправени пред предизвикателството да открием аргументи или информация, противоречащи на тези убеждения, ние често избираме да не го правим. Вместо това, подбираме внимателно информацията си, така че да е в унисон с убежденията ни и пропускаме някои очевидни факти.

Желание срещу действителност

Една част от хората стигат по-далеч и просто отричат фактите, когато са изправени пред тях. Това не е умишлено или целенасочено, а е защитна реакция. Според изследванията подобни хора страдат от ниско самочувствие и самооценка и затова всяка атака на убежденията или познанията им е болезнена. Те просто търсят начини да запазят самоуважението си.

Трудно е да се греши

Едно от най-трудните неща е да признаеш, че си сгрешил и да си промениш мнението, убежденията или позицията по дадена тема. По-често хората правим обратното – опитваме се да нагласим информацията така, че да се окажем прави.

Но това има повече от едно негативно последствие. Освен че ще влоши комуникацията ни с другите, самозаблуждението не помага да се развиваме и ни ограничава в тесните рамки на това, което съвпада с убежденията ни. Правилното поведение е да преразгледаме собствените си мнения и позиции и да ги коригираме, за да бъдат в синхрон с реалността.

Макар да не можем да обективизираме реалността напълно и винаги да има доза субективност в това, което се случва около нас, самозалъгването не е градивна стратегия за развитие, а напротив –може да се превърне в източник на безпокойство и несигурност, защото макар да се самозаблуждаваме, все пак сме достатъчно способни да прозрем това. Според психолозите, няма човек, който да е напълно обективен със себе си, но помага да се опитваме.