Какво (не) знаем за вирусите

Какво (не) знаем за вирусите

Вирусите са особено популярна тема, но дали знаем всичко за тях? Защо някои са толкова опасни, а за други дори не знаем, че са около нас? Ето няколко интересни факти за тези толкова мистериозни същества.

Вирусите не са живи организми. Те не „ядат“ и не използват енергия, както всички останали живи същества.

А как тогава съществуват? Може да се каже, че отвличат живата клетка и използват ресурсите ѝ, за да правят още вируси. Да, вирусите съществуват, за да се размножават.

Планетата е буквално покрита с вируси – те се срещат в атмосферата, океаните, в недрата на земята, върху телата на всички организми. Само в един грам морска вода може да има милиони вирусни частици, които само чакат подходяща клетка. Много от тях могат да чакат и години. Повечето вируси не са изследвани, а голяма част от изследваните са напълно безопасни за човека.

Вирусите се самосглобяват точно като конструктор. Разбра се, това става с помощта на ензими и по сложни механизми, но в сравнение с механизма при живите клетки, е просто и лесно.

Вирусите мутират много по-бързо от всички останали организми. Това е така, защото са много просто устроени. Имат само ДНК или РНК, тоест „чертежа“, по който се сглобяват, както и протеинова обвивка. Могат много бързо да променят чертежа, което означава, че следващото поколение вече ще е различно и ще има нов вирус. И както всичко, променят се за да се адаптират по-добре.

Вирусите използват клетки от тъканите на всички организми, познати на света, за да се размножават – растения, животни, риби, земноводни, птици. Дори бактериите си имат вируси, които ги нападат, отвличат и използват.

Затова и всички живи същества имат начини за откриване и унищожаване на нашествениците. При бозайниците, включително и човекът, това е имунната система. Колкото по-сложни са тези начини, толкова по-трудно е за вирусът да навлезе в клетката и да причини неприятности.

Вирусите сами по себе си не ни разболяват. Те нямат за цел да ни причиняват нито вреда нито болка. Обаче отвличайки клетките, те увреждат способността на тъканта да си върши работата. Затова имунната система реагира и резултатът е това, което усещаме като разболяване. То е и начинът на тялото да ни каже, че нещо не е наред, за да вземем мерки.

Тъй като гените („чертежът“) на всички живи организми се състоят от едни и същи градивни блокове, само че подредени по различен начин, има данни, че през хилядите години еволюция, вирусите са внесли в клетките ни гени, които иначе не бихме имали.

Първият вирус е открит през 1892 година, по растението тютюн. От тогава насам, напредъкът в областта е огромен, а с развитието на науката и медицината сме се успели да се преборим с много вируси, които засягат различни растения със стопанско значение.

Няма съмнение, че много вируси са опасни, дори смъртоносни. Все още не сме напълно наясно с начините, по които можем да ги спрем, именно заради специфичната им структура, но едно е сигурно – колкото повече знаем, толкова по-лесно ще ги победим.