
изгледи
Как да преодолеем страха от промяна
Когато сме деца, всичко е ново и интересно и опознаваме света без да се страхуваме, че трябва да се променяме; промяната за нас е шанс да научим още за реалността. С течение на времето, навлизаме в рутина, заобикаляме се с познати хора, предмети, събития, а ежедневието ни става предсказуемо. Това е нормално, но създава „зона на комфорт“, излизането от която е трудно и предизвика страх, който не винаги можем да преодолеем. Личностното развитие и постигането на целите обаче са свързани именно с излизане от зоната на комфорт, а много често се оказва, че не можем да го направим, защото изпитваме силно желание да не го правим.
Добрата новина е, че това е особеност на мозъците ни, която можем да преодолеем.
Биологична основа на страха от промяна
Дълбоко в нас е вкоренен инстинктът за опазване на основните ни нужди и нещата, с които сме свикнали. Мозъкът обича рутината. Веднъж изградили модел на поведение, повтарянето му изгражда пътища в мозъка, от които е трудно да се отклоним. Когато се опитаме да го направим, изпитваме страх или безпокойство, защото това се прима като „действие срещу нашето добруване“. Заплашени са основните ни нужди и се активира амигдалата, която с кортизол и епинефрин ни подготвя за борба или бягство, тоест за „най-лошото“. Същевременно се потиска дейността на префронталния кортекс, който отговаря за рационалното мислене. Това е нормален процес, еволюирал милиони години, за да осигури оцеляването ни, но днес се проявява и в най-елементарните събития от живота ни и буквално ни пречи да се развиваме.
Как да пренастроим мозъка
Страхът от промяна ни кара да изоставим целите си, да не следваме мечтите си, да стоим на едно място и да се държим за познатото, за да не го загубим. В живота често се налага да поемаме рискове и да се надяваме. Знаейки за особеността на мозъка ни, можем да приложим различни техники, за да се преборим с това явление.
На първо място е осъзнаването, че мозъците ни са пластични и чрез практика можем да изградим съвсем нови пътища в тях. Така че, ако искаме да се преборим със страха от промяна, е нужно да действаме на две нива: психологическо и неврохимично.
На психологическо ниво изследователите на темата препоръчват практики за себепознание, медитация и рефлектиране върху това, което вършим, както и върху емоциите, които изпитваме, за да можем да идентифицираме всички моменти, в които страхът сковава действията ни. Нужно е също да разпознаваме обективната полза от промяната – живеем в бързоразвиващ се свят, към който трябва да се адаптираме, за да просперираме.
На неврохимично ниво, единственото, което трябва да правим, е да действаме. С натрупването на опит и излизането от зоната на комфорт по-често, ще научим мозъците си да не вървят по утъпкания път на рутината и ще намалим силната негативна емоция, която предизвиква страха от промяна преди още да сме направили каквото и да е.
Креативността и себеизразяването по начин, който ни пасва най-много свързват двата аспекта и ще ни помогнат да се справим със страха, а подкрепата на близки и приятели е съществена. Не позволявайте на никого да ви убеждава, че промяната е нещо нежелано: промяната, а не рутината, е естественото състояние на света.
Коментари
:брой коментар