В миналото, повечето от пациентите в лудниците са били неизвестни бедняци и не са били възприемани като просто ненормални.
Понякога обаче в историята някои пациенти са били по-известни. Ето няколко примера за някои по-известни хора, пратени в лудница.
Крал Джордж III
Английският крал Джордж III е царувал от 1760 г. до смъртта му през 1820 г. и е страдал от тежки психични проблеми.
Въпреки че предизвиква и подигравки, идеята, че дори крал може да страда от лудост, също е породила повишена симпатия към него, когато поради неговите конвулсии, хаотично поведение и депресия е бил отведен в частния Greatford House Asylum в Линкълншир.
Лечението му там е било характерно за времето му - болезнено и неефективно - включително индуцирано повръщане и облагане на кожата с горещо стъкло.
Докато историците често предполагат, че състоянието му може да е било плод на генетично кръвно заболяване, наречено Порфирия, а не лудост, последните проучвания на лондонския университет „Сейнт Джордж“ предполагат, че най-вероятно проблем с психичното здраве, вероятно биполярно разстройство, е засегнало краля.
Луис Уейн
Роден през 1860 г., Луис Уейн рисува за вестници и списания през 1880-те, за да подкрепи финансово майка си и петте си сестри след смъртта на баща си.
Най-големият му успех идва, когато той започва да рисува карикатури на котки, занимаващи се с подобни на хора дейности, донасяйки му скромна слава и богатство.
Когато съпругата му и любовта на живота му Емили почива от рак след три години брак, психическото му състояние се влошава и рисунките му с котките започват да приемат все по-причудлива форма.
Той също започва да се държи все по-налудно и в крайна сметка е приет в Springfield Asylum в Лондон, през 1924 г.
Там той продължава да рисува зашеметяващи образи на котки, докато не умира през 1939 г.
Винсент Ван Гог
След години на страдане от различни психични проблеми, Ван Гог сам отива в убежището за луди на Сейнт Пол дьо Мавзоле в Сен Реми, Франция, през 1889 г.
Той има две стаи там - една за спане и друга, която да използва като свое студио.
Въпреки че режимът не е бил умишлено суров, той е получавал само оскъдна храна и вода, като „лечението“ му се е състояло само от къпане.
Тък като му е позволено да се скита по живописните градини на лудницата и полетата отвъд тях, рисува много картини на убежището и околностите му, докато е там.
Картината Starry Night, която е едно от най-известните му и предизвикателни произведения, е създадена там.
Ричард Дад
Той е още един викториански художник, който рисува много от шедьоврите си докато е в убежище за луди.
Ричард е бил много талантлив млад художник, който прави грандиозно турне по Европа и Азия и предоставя скици и картини от пътуването, които са били много рърсени сред богатите по това време.
В Египет той получава интензивно главоболие и слънчев удар. От тогава твърди, че може да чуе гласа на бога на слънцето Озирис. Когато експедицията му достига Париж през 1843 г., поведението му става толкова странно, че е бил пратен в лондонската лудница Свети Лука, където той е диагностициран с лудост.
Аарон Космински - Джак Изкормвача
Докато истинската идентичност на първия в света сериен убиец никога не е доказана, няколко заподозрени са се озовали в убежища за луди. Един от тях е Аарон Космински, което е бил посочен като основен заподозрян от двама от ключовите разследващи полицаи в случая.
Някои смятат, че Космински може би е бил объркан с друг мъж на име Натан Камински, който е бил арестуван в Уайтчапел през декември 1888 г., и след като е арестуван убийствата рязко са спрели. Това би обяснило защо Космински изобщо не отговаря на представата за убиец.
От друга страна, когато Камински е задържан, той изпада в състояние на тежка агресия, която само след по-малко от месец на арест води до неговото окончателно самоубийство. Преди него той е нападал почти всеки в убежището, и в крайна сметка е трябвало да бъде задържан под стража.
Въпреки че вероятно ще остане само теория, това е една завладяваща потенциална история за смъртта на най-известния сериен убиец в света.
Коментари
:брой коментар