През 2024 г. Китай постигна нещо историческо. За първи път в историята на космическите изследвания роботизирана сонда се завърна на Земята с проби от лунни скали и почва, взети от обратната страна на Луната, регионът, който никога не виждаме от нашата планета. Мисията „Чанъе-6“ донесе близо два килограма материал от гигантския басейн Южен полюс-Айткен.
Откритието на учените е ценно не само защото е първата скална проба, взета някога от това място, но и защото е забележително различно от всички проби, които сме изследвали досега, всички от които са дошли от близката страна на Луната. След мисиите „Аполо“ и по-скорошната „Чанъе-5“ учените са събрали стотици килограми лунни скали от близката страна на Луната. Тези проби ни позволиха да разберем как се е образувал и еволюирал нашият спътник. Но обратната страна винаги е била загадка, защото сме имали само дистанционни наблюдения от орбитални апарати.
Първите научни публикации, базирани на анализа на пробите, разкриват ясни разлики. Лунната почва, събрана от далечната страна, е по-пореста, по-малко плътна и по-рохкава от материала, донесен от близката страна. Това е така, защото съдържа много по-голям дял от светли стъклени и фелдшпатови частици, както и фрагменти, създадени от скорошни удари на метеорити. Заедно тези компоненти карат почвата да се държи различно.
Друга важна разлика е свързана с физичните и химичните свойства на скалите. Предварителните анализи показват, че базалтите от далечната страна произхождат от лунна мантия, която е силно обеднена на несъвместими елементи (елементи като калий, редкоземни елементи и фосфор, които се използват за проследяване на магматични процеси). Това означава, че дълбоката вътрешност на Луната може да се е развила малко по-различно в този регион, или защото първоначалната мантия е имала по-малко от тези елементи, или защото катастрофални събития, като гигантския удар, който е образувал басейна, са променили състава ѝ.
Проучванията разкриват и друга поразителна характеристика. Разпределението на водата и други летливи съединения под повърхността на далечната страна е различно. Анализите са установили изключително ниски нива на вода в дълбоката мантия в сравнение с близката страна, където предишни проучвания са наблюдавали по-високи концентрации. Това откритие предполага не само локални вариации в историческата геология на Луната, но и глобален модел на вътрешна еволюция, който може да е свързан с начина, по който Луната се е охлаждала след образуването си. В допълнение към химичните и физичните свойства, геоложката история на далечната страна дава улики за по-широката асиметрия на спътника.
Луната винаги ни показва една и съща страна поради феномен, наречен приливно заключване, но това не означава, че двете страни са идентични. Близката страна е доминирана от големи, потъмнели базалтови равнини, наречени морета, продукт на древни вулканични изригвания. Далечната страна, за разлика от нея, е предимно планинска и осеяна с кратери, без големи видими морета. Проби от Чан'е-6 помагат да се потвърди, че тези разлики не са просто повърхностни, а са дълбоко вкоренени в термичната и механичната история на спътника.
Почти пълната липса на големи морета и наличието на по-дебела кора от другата страна, може да бъде свързана с катастрофални ранни събития в лунната история, като например образуването на огромния басейн Южен полюс-Айткен (една от най-големите ударни структури в цялата слънчева система). Някои модели предполагат, че масивни удари може да са раздвижили части от мантията, да са променили разпределението на радиоактивните елементи и да са променили начина, по който топлината се разсейва през първите няколко милиарда години на спътника.
Новите скали, донесени от Чан'е-6, сега предлагат директни физически доказателства за проверка на тези идеи. Този материал, събран за първи път от страната, която никога не е обърната към Земята, отваря нов прозорец към историята на Луната.
Коментари
:брой коментар