Заплахите на чуждите видове

Заплахите на чуждите видове

Видовете растения и животни по света имат ареали – географски области с подходящи условия, които обитават и към които са добре приспособени. Някои видове обаче са по-адаптивни от други и когато с помощта на хората бъдат преместени в нови пространства, могат да предизвикат сериозни сътресения в местните екосистеми. С климатичните изменения ареалите на някои видове пък се разширяват и днес навсякъде по света се борим с чужди видове, някои от които са инвазивни и заплашват оцеляването на местните.

В Европа, инвазивните чужди видове са сред основните заплахи за екосистемите, а цената за тях се изчислява на 12 милиарда евро годишно.

Как навлизат

Инвазивните видове се превръщат в съществен проблем през 21 век. Първоначално те се пренасят случайно, с транспорта на суровини и туризма. Някои се използват за озеленяване – айлантът е донесен в Европа от Китай още през 18-19 век, но днес е плевел в много градове.

Други видове, например червенобузата костенурка, са дошли като домашни любимци, а пуснати на свобода, успяват да победят местните видове с борбата за храна.

Има и видове, донесени с цел биологичен контрол, но впоследствие се оказва, че носят по-голяма вреда, отколкото полза. Такъв пример е един вид калинка, която вместо да яде само листните въшки, похапва ларви на други насекоми и яйцата на местните калинки.

Защо са опасни

Екосистемите навсякъде по света са „балансирани“ – видовете съжителстват дълго и изграждат поредица от механизми, с които популациите взаимно се контролират. Чуждите видове много лесно могат да разрушат този баланс.

Например агресивните гъсеници на един вид пеперуда успешно опустошават чемширите в Европа, защото нито едно местно животно не се храни с тях и популациите им растат неконтролируемо.

Други се конкурират за ресурси по-успешно. Слабоногата е цвете, пренесено от Хималаите, което се развива чудесно из Европа и Америка, защото привлича голям брой опрашители. Така измества местните видове и пречи на тяхното опрашване.

Инвазивните видове разпространяват и болести, за които местните нямат никаква защита. Такъв е случаят с някои плесени, срещу които растенията са напълно безсилни.

Чуждите видове могат да променят и средата. Пример е мидата дрейсена, която руши пристанищна инфраструктура, запушва отточни канали и тръби и пречи на живота на всички други водни обитатели.

Как се борим с тях

Европейският съюз приема различни нормативни актове, които налагат регулации върху търговията с чужди видове, както и третиране на суровините, за да се избегне случайно пренасяне.

Същевременно е извършена огромна научна работа, с която се определят най-уязвимите екосистеми и най-опасните чужди видове и се осъществяват проекти, целящи да ги премахнат от местните екосистеми или да не допускат да се разпространят по-нататък.

Чуждите видове са проблем не само в Европа, но и в целия свят. Навсякъде местните екосистеми, при сблъсъка си с нови видове неизбежно се изменят. Инвазивните чужди видове обаче представляват сериозна заплаха, защото застрашават оцеляването на местните и така намаляват биоразнообразието. Биоразнообразието на екосистемата е това, което я прави устойчива на климатични изменения и антропогенен натиск, така че прогресивното му намаляване може да доведе до необратимо увреждане и дори колапс на цели екосистеми.

Източник: EEA, IUCN