Устойчиво земеделие – ново разбиране за миналото

Устойчиво земеделие – ново разбиране за миналото

С увеличаването на населението и все по-голямата нужда от храна, се налага да използваме и повече от земята – разчистват се нови площи, старите се експлоатират отвъд възможностите, а за повишаване на добивите се използват големи количества пестициди и торове. Всичко това обаче оказва съществено и то негативно влияние върху цялата биосфера, а локално разрушава ценни екосистеми и намалява устойчивостта им към резки изменения на условията. Разбира се, всичко това се отразява и на хората, затова в последните десетилетия се говори, а и се работи активно за масово въвеждане на практики за т.нар устойчиво земеделие.

Ролята на земеделието

Още с възникването на земеделието, преди около 10 хиляди години, човекът започва да изменя средата, като премахва естествени местообитания и унищожава вредители по културите. Благодарение на увеличеното количество храна, човешката популация също се увеличава. През 19 и 20 век, с индустриалната революция и нарастващата покупателна способност на хората, земеделието трябва да отговори на търсенето: започва индустриалното отглеждане на култури и използването на торове и пестициди. Днес вече сме наясно, че монокултурното земеделие както и свръхексплоатацията на почвите по-скоро ни вредят, но човечеството има все по-нарастваща нужда от храна и не можем да намалим добивите.

Както баба ви е правила, но почти

В началото на 21 век, за да се реши този проблем, започват да се разработват и прилагат практики, които да намалят вредата от земеделието, като същевременно не влияят върху ползата. Това е устойчивото земеделие, което е прилагано в малък мащаб в цялата човешка история. В основата си то използва практиката за ротация на културите, прецизно торене, привличане на естествените хищници на вредителите и разработка на органични и по-малко отровни пестициди; наподобяване естествените екосистеми, участието на пасищни животни, въвеждането на ГМО-културите с доказана полза. Устойчивото земеделие на 21 век напомня на методите, по които бабите на бабите ни са третирали земята – без агресивна обработка и с цел качествена продукция срещу минимум усилие, съобразявайки се с местните климатични особености.

Законодателство

Разбира се, не можем да приложим всички практики от миналото към съвременното земеделие, затова на помощ идват науката и глобалното общество. Разработват се нови видове, които са по-устойчиви на суша или студ и да нямат нужда от много препарати, но дават високи добиви. Благодарение на работата на еколози и биолози, вече имаме и конкретни практики, които се прилагат индивидуално, в съответствие с региона, за да можем да ползваме почвите по-дълго и да получаваме максимален добив с минимална вреда. Държавите, осъзнавайки необходимостта от сътрудничество и подходяща законова рамка, успешно приемат и прилагат национално и международни правила, с които да преминем към по-устойчив начин за използване на ограничената ни земя.

Постепенно се отдалечаваме от практиките на 19 и 20 век, които изхранват огромната човешка популация, но за сметка на ресурси, които не се възстановяват и необратимо унищожение на важни местообитания. В 21 век се завръщаме към едно по-природосъобразно земеделие, което на пръв поглед прилича на прединдустриалното. Благодарение на технологията, то успява да съчетае добрите практики от историята със съвременното ни разбиране за земеделие, което вреди на планетата минимално, но пък носи максимална полза на хората.