Пролетно почистване

Пролетно почистване

От време на време всеки изпитва желание да изхвърли старите вещи, трупани с години и да разчисти дома си. Не забелязваме как предметите, които събираме, заемат пространство не само в дома, а и в главата ни. Често пазим разни неща, които имат сантиментална стойност за нас, но може да се окаже, че те са израз на стремежа ни да бъдем личност, каквато не сме и по-скоро ни пречат да приемем личността, която сме. Как разчистването на вещите ще ни помогне да се доближим до себе си и това, което наистина обичаме и наистина сме?

Въображаемото аз

Изграждането на личността ни е процес, който продължава през целия живот. Ние се променяме с всяко предизвикателство и всяка цел, която осъществяваме и това е естествено и нормално. Понякога обаче си представяме какви искаме да бъдем, но тази представа остава само в главите ни и няма израз в реалността. Колко дрехи, които „някога ще ми станат“ имаме? Купуваме си неща, които смятаме да бъдат част от „новото ми аз“. Пазим вещи в продължение на години, които „някой ден ще ми потрябват“, но този ден така и не идва. Всичко това е израз на въображаемото ни аз; на личността, която вече не сме, или на тази, която си представяме, че някой ден ще бъдем. Разбира се, няма нищо лошо да се стремим да включваме нови хобита в живота си, както и да си поставяме цели, които се оказва, че изобщо не са това, което желаем. Но когато от тези стремежи останат само предметите, те завладяват част от емоционалната ни енергия и това ни пречи да се фокусираме върху нещата, които наистина бихме правили и наистина искаме.

Разчистване

Всеки е изпитвал усещането за свобода, когато се раздели със стари вещи или дрехи и то понякога може да бъде придружено от чувство за носталгия. Това е раздялата ни с въображаемото аз и тя е необходима, за да продължим напред. Ако ви е трудно да се разделите със старите си вещи, с дрехите, които пълнят гардероба ви и не сте ползвали от 10 години, с играчките на децата ви, които събират прах, значи е време да проведете сериозен разговор със себе си. Когато се освободите от вещите, които пазите „за някой ден“, ще се освободите и от тази въображаема част от личността си и ще ви остане място и енергия за нещата, към които „истинската“ ви личност се стреми.

Трупането на вещи, които ни напомнят за версии на себе си, които вече не сме и няма да бъдем, е обичайно за повечето хора и е нормална част от развитието ни. За съжаление, ще продължаваме да го правим, независимо колко пъти се разделяме с въображаемото си аз. Раздялата изисква усилие и понякога е болезнено да признаем пред себе си, че никога няма да облечем онзи тоалет, който пазим „за специален случай“ или никога няма да ползваме велоергометъра, който ни служи за закачалка в последните три години. Но това е необходимост, която разчиства пътя към това, която наистина искаме и сме.