Геоинженеринг – наука или фантастика

Геоинженеринг – наука или фантастика

В последните десетилетия, с натрупване на познания относно начините по които работи климатичната система, става все по-популярна темата за „геоинженеринга“ – въздействието върху климата. В много филми и книги от 20 век, то е представено като нещо хубаво, целящо да помогне на човечеството, но предизвикващо ужасяващи последици. Можем ли наистина да променим климата?

Естествен геоинженеринг

Ние променяме климата постепенно, с емисиите, които излъчваме поседнете 200 години. От началото на цивилизацията насам, хората сме повлияли много върху локалния климат – строим градове, където температурата е по-висока от околната, садим гори, за да спират вятъра, усвояваме площи, където отглеждаме храната си, изхвърляме тонове отпадъци в океана и атмосферата. Всичко това влияе върху климатичната система, но се случва в рамките на столетия.

Глобални „модификации“

Безспорно най-популярни са опитите за „наторяване“ на океана с желязо, за се стимулира растежа на фитопланктона, който ще усвои въглеродният диоксид и така ще го премахне от атмосферата. Такива опити са правят на различни места от поне 30 години, но ефектът им също е локален, а и временен, заради способността на екосистемата да балансира.

В сферата на теорията са все още методите за намаляване на слънчевата радиация, чрез увеличаване на облачността, както и няколко метода за премахване на въглеродния диоксид от атмосферата.

Общото между тези методи е че са твърде скъпи, твърде несигурно е, че ще сработят и засега никой не може да разработи технология, чрез която ще успеем да ги приложим в глобален мащаб. Планетата ни е прекалено голяма.

Мащабът

Климатичната система се състои от всички компоненти на планетата – океани, суша, атмосфера, биосфера. Процесите, които движат климата се изразяват в огромни количества енергия. Само електричеството от една мълния, ако успеем да го усвоим напълно, може да захрани едно домакинство за няколко седмици. При една средно голяма лятна буря, се излъчват между 10 и 100 такива мълнии. Нямаме дори теоретична постановка как да създадем нещо с подобни мащаби в лаборатория.

Опитите за модификация на атмосферни процеси се изчерпват със засяване на облаци, за да вали от тях и в изпращане на аерозоли в атмосферата, за да отразяват слънчевата светлина. Но това отново се случва локално, в рамките на няколко стотин километра.

Чаша вода в бурята

В България и на още няколко места по света, през летния сезон се провеждат въздействия върху градоопасни облаци, се цел от тях да не падне градушка, която да унищожи насажденията. В 21 век, с променлив успех можем да повлияем върху процеса на образуване на лед в не много голям облак и вместо това да падне дъжд. Не можем нито да създадем, нито да унищожим буря, нито по какъвто и да е начин да повлияем върху образуването ѝ. Ако можехме, нямаше да оставяме тропичните циклони да вилнеят, да причиняват страдание на хиляди хора и да нанасят щети за милиарди.

Колкото и да ни се иска все още не можем да влияем целенасочено върху глобалния климат. Едва в последните 20 години започваме да разбираме детайлите на системата, а са били необходим 200 години неконтролирани растящи емисии, за да станат видими промените в климата. Геоинженеринга все още е фантастика.