Антибиотиците и развитието на медицината

Антибиотиците и развитието на медицината

Антибиотиците са едни от най-популярните лекарства в света, а развитието на съвременната медицина не би били възможно, ако нямахме средство, с което да преборим инфекциите, съпътстващи човечеството. Антибиотиците са голяма група съединения, които убиват или прекъсват развитието на различни бактерии, причиняващи тежки, понякога и животозастрашаващи инфекции. По-голямата част от антибиотиците са с естествен произход – синтезират се от плесени, бактерии и различни други микроорганизми. Има и синтетични. Антибиотиците не се използват често за лечение на обикновени инфекции, от които страдаме ежедневно, нито са ефективни срещу вирусни заболявания. Те обаче са незаменими при тежки инфекции, следоперативна профилактика, при лечение на рак и други заболявания, при които пациентът е с повишен риск от инфекция.

Откриването на антибиотиците

Антибиотици за първи път са използвани в началото на 20 век , за лечение на сифилис. Но трябвало да мине още време, за да станат популярни. През 1928 г. Александър Флеминг случайно замърсил бактериалната култура, която отглеждал в лабораторията си с плесени и заминал на почивка. Като се върнал, плесените били „избутали“ бактериите и в съда се образувала зона, свободна от тях. Изследователят намножил плесента и успял да пречисти първия антибиотик – пеницилин, който имал невероятен успех в унищожаването на едни от най-опасните и издръжливи бактерии – стафилококите. Следва масово производство на пеницилин, а заедно с откриването на още антибиотици, започва и революцията в медицината. Операциите вече не били толкова опасни, защото лекарите имали средство да предотвратят инфекциите, които ги съпътствали.

Резистентност

През 50-те и 60-те години били открити, описани и включени в производството стотици нови антибиотици, които действат върху различни групи бактерии. Медицината се развивала с бързи темпове и бъдещето изглеждало светло. Но реалността се оказала малко по-различна. При употребата на даден антибиотик, той унищожава определени групи бактерии. Някой антибиотици са видово специфични, а други имат по-широко действие. Бактериите са изключително издръжливи организми, които имат много къс жизнен цикъл, тоест, еволюират бързо. Някои от тях оцеляват от антибиотика, защото мутират. Тоест, стават устойчиви. Те се размножават много бързо и така популацията на супербактерии расте. Не само това! Бактериите имат способността да си предават една на друга отделни гени или части от ДНК-то си. Така резистентните индивиди могат да предадат своите гени, благодарение на които оцеляват, на други бактерии, които никога не са излагани на съответния антибиотик. Изключителна стратегия, с която благоденстват откакто съществуват.

В световен мащаб, над 3 милиона души ежегодно са жертва на бактериална резистентност. Това значи, че няма антибиотик в света, който да успее да се справи с бактериите, причинили тяхната инфекция. Днес антибиотичната резистентност се счита са един от основните проблеми, които медицината трябва да реши и има напредък в областта.

Дали познатите ни антибиотици ще продължат да ни служат както досега, или ще бъдат изместени от друг клас лекарства, които да се справят с устойчивите бактерии, предстои да разберем. Но животът ни без средство, което да контролира бактериите, с които съжителстваме, няма да бъде същия.