Защо се самозаблуждаваме

Защо се самозаблуждаваме

Възможно ли е да се заблуждаваме за себе си, за действията си, за причините, пораждащи поведението ни? Но нали веднага бихме разбрали, ако лъжем сами себе си? Психолозите отдавна са забелязали, че обикновено живеем с различни самозаблуди, като тези, касаещи нас самите са особено разпространени и се проявяват в разнообразни ситуации.

Как се самозаблуждаваме

Личността ни не е отделена част от нас, която да осмисляме като независима, напротив – съзнанието ни нито е обективно, нито действа самостоятелно и понякога може да бъде заблудено от подсъзнателните ни желания и стремежи. На всички ни се случва съзнателно да изразяваме стремеж към някаква цел, докато вътрешният глас ни „дърпа“ в съвсем различна посока.

Самозаблудата включва надценяване на самите себе си, както и на различни наши способности и характеристики. Гримът например е такава самозаблуда, която повечето хора приемат за норма – градим изкуствена, но по-добра визия.

Рядко се представяме пред света такива, каквито сме, а по-скоро се опитваме да покажем само „по-добрата“ си страна и това именно води до разминаване между реалността и нашата представа за нея. Така се достига до парадокса, че повечето хора имат илюзорна надценена представа за способностите и положителните си качества. Ние смятаме, че сме по-интелигентни, по-честни, по-интересни, по-добри приятели от другите и дори когато се сблъскаме с действителността, продължаваме да следваме това убеждение.

Дънинг и Крюгер

Макар и спорен, ефектът на Дънинг-Крюгер илюстрира добре склонността на хората да се самозаблуждават. Според него, хората, които са по-некомпетентни в дадена област по-трудно забелязват това и заблудата им относно способностите им е по-силна. От друга страна, най-компетентните имат леко занижена представа за способностите си.

Ползата от самозаблудата

Склонността ни да се самозаблуждаваме и надценяваме има своите еволюционни корени. За да оцелеем, ни е нужно да вярваме, че можем да оцелеем. Ако имахме реална самооценка, едва ли бихме поемали рискове и по-трудно бихме излизали от зоната си на комфорт, което е фундаментално на развитието ни като личности. Когато се самозаблуждаваме, ние изграждаме и по-добра репутация пред себе си и създаваме спомени, в които изглеждаме по-добре отколкото в реалността. Всичко това ни помага да навигираме сложният свят около нас.

Метакогнитивни умения

За да сведем самозаблудата ни за себе си до миниум, трябва да обърнем внимание на способността си да анализираме и оценяваме самия процес на мислене. Имено това са метакогнитивните умения, които, ако са силно занижени, водят до прекалено голямо преувеличение на способностите ни.

Например, за да открием правописни грешки в едно изречение, трябва да разпознаем възможността в него да има правописни грешки, както и да знаем какви могат да бъдат те. Ако изобщо не знаем, че в изречението ни може да има грешки и едновременно не можем да ги идентифицираме, е много вероятно да сме напълно убедени, че изречението ни е правилно написано.

Едва ли можем да се освободим напълно от самозаблудите за способностите си, а и не е нужно. Можем обаче да познаваме концепцията, да сме наясно, че се надценяваме и да прилагаме метакогнитивните си умения по-често, за да видим къде е нужно да вложим повече усилия и да избегнем тотално разминаване между представата ни за себе си и реалността.