Упойката през вековете

Упойката през вековете

Повечето хора са запознати с ефекта на упойката. Независимо дали сте били на зъболекар, за да ви извадят зъб, под пълна анестезия, за да ви премахнат възпаления апендикс, или сте претърпели друга операция, знаете какво е усещането да не изпитвате болка от манипулацията. Това е така едва от около 19 век. Преди това, макар лекарите да са търсили начини да намалят усещанията на пациентите си, подобни средства се използвали рядко и повечето медицински манипулации се свързвали с много болка.

Първи опити

Първи опити да се намали страданието на пациентите по време на различни инвазивни операции откриваме още преди 2 хиляди години. Тогавашните лекари ползвали опиум, бучиниш и мандрагора, за да предизвикват ефект на заспиване при пациентите си. Народите на Южна Америка дъвчели листа от растението кока и със слюнката мажели раните на пациентите, а в другия край на света –Индия – използвали изпарения на канабис, за да притъпят болката.

Етер, хлороформ и райски газ

Етерът е вещество, което може да ви замае при вдишване или направо да загубите съзнание. Той се използва за първи път около 16 век, а през 19 век става норма при някои процедури. Хлороформът, известен от криминалните романи има подобен ефект. Той присъства в литературата от 19 век именно защото тогава започва да се използва масово. Диазотният оксид, известен като райски газ, също бил използван тогава при вадене на зъб. Той бил удобно средство, защото пациентите не губели съзнание, както при хлороформа. 

Морфин и кокаин

В края на 19 век са разработени подкожните инжекции, което помогнало с поставянето на упойки. От опиумния мак, най-древното средство за упояване, бил изолиран морфина, който можел да притъпи силна болка. Кокаинът, съвременната версия на древния метод на инките пък се прилагал успешно при операции на окото.

По това време медицината се развивала бурно и лекарите имали нужда от надежден метод да поставят пациента си под анестезия и да извършат необходните манипулации, но и пациентът след това да се събуди. Много от случаите завършвали със смърт или увреждане и все повече лекари се заели със задачата да усъвършенстват метода и да открият нови подходящи вещества.

Как действа

Има два вида упойка – локална и обща. При локалната, вещества като лидокаин и новокаин се инжектират или пръскат и успешно блокират частта от нервната система в близост до прилагането им. Общата упойка се свързва с промяна в работата на централната нервна система, което прави пациентите нечувствителни към болка и в състояние на безсъзнание.

Съвременни методи

Методи, разработвани през целия 20 век, включват комбинация от различни агенти, които се инжектират и вдишват. Последните са химически подобни на етера. Знаем, че тези вещества блокират импулсите в нервната система без да нарушават жизнените показатели на пациентите, докато самите пациент не чувстват нищо.

Още не знаем всички подробности относно молекулярното действие на анестезията, но изследванията в областта ни помагат да научим и много нови неща за самата работа на нервната система.