Подводен град с големи стъпала, прави стени, платформи и пътеки, свързващи блоковете.
Мистериозният подводен град се намира във водите около остров Йонагуни, в южния край на Япония, на дълбочина от около 25 метра. Големи стъпаловидни структури, широки тераси, прави повърхности и геометрични форми, толкова очертани, че наподобяват архитектурни пейзажи, а не просто скалисто морско дъно. Предвид това, не е изненадващо, че някои хора наричат това място „Японската Атлантида“.
Откритието на този подводен град датира от 1986 г., когато японският водолаз Кихачиро Аратаке за първи път наблюдава тези образувания близо до Йонагуни Джима, част от архипелага Рюкю. За някои тези структури са потопени останки от древен праисторически град, погълнат от морето след покачване на океанските нива преди хиляди години, вероятно след края на последния ледников период.
Основната структура в Йонагуни е с дължина приблизително 50 метра и ширина 20 метра и показва характеристики, които на пръв поглед наподобяват стъпаловидни пирамиди или тераси, построени от хора. Някои поддръжници на теорията за изгубения град дори предполагат, че може да е принадлежала на неизвестна цивилизация, може би дори предшестваща най-ранните известни сложни общества.
Морският геолог Масааки Кимура от Университета Рюкю от години твърди, че структурите не са просто продукт на времето и ерозията. Кимура посочва предполагаеми следи от кариера, възможни гравюри по камъка и шарки, които според него биха могли да отразяват праисторическа човешка дейност. Според неговите оценки някои от скалите може да са на възраст над 5000 години.
За тези, които изследват тази възможност, сценарият би предполагал изгубена цивилизация, съществувала преди лекото покачване на морското равнище, в края на последния ледников период да наводни тези сега потопени земи. Ако това беше вярно, потвърждението би изисквало преосмисляне на аспектите на това как и кога са се появили първите човешки общества, способни на монументални структури. Но по-голямата част от научната общност не вижда Йонагуни като „потънал град“, а по-скоро като необикновено природно образувание. Централният аргумент се върти около геологията на обекта. Седиментните пясъчникови и шистови скали, които изграждат структурата, са пресечени от „плоскости на леглото“ и успоредни фрактури, които, когато са разрушени от земетресения, океански течения и ерозия, могат да създадат прави повърхности и остри ъгли.
Геолози като Робърт Шох, професор по природни науки и математика, който е изследвал обекта, отбелязват, че регионът е предразположен към сеизмична активност. Напреженията, причинени от земетресенията, могат да раздробят скалата по съществуващи равнини, създавайки блокове с линейни ръбове и стъпала, които, след като бъдат полирани от течения и ерозия, изглеждат почти изкуствени.
Не са открити неоспорими човешки артефакти (керамика, инструменти или органични останки, пряко свързани със структурите), които да подкрепят твърдо културен или градски произход. Характеристиките, които някои интерпретират като гравюри или надписи, се възприемат от мнозина като естествени драскотини или повърхностни следи без човешко значение.
За учените Йонагуни е зашеметяващ, но напълно разбираем пример за това как земните сили могат да изваят изненадващи и правилни форми, без външна човешка намеса. Засега най-силната хипотеза, подкрепена от наличните геоложки доказателства, остава, че Йонагуни е природно чудо, изваяно от времето, земетресенията и морето.
Коментари
:брой коментар