Разкриха една от най-големите мистерии около рака

Учени са установили защо някои клетки с онкогенни мутации стават ракови, а други не.

В продължение на години онкологичните изследвания се фокусират върху така наречените „отличителни белези“ или ключови характеристики на рака, които включват резистентността на раковите клетки към клетъчна смърт (апоптоза). Способността им да избягват елиминирането от имунната система и неконтролираната пролиферация. Многобройни проучвания предполагат съществуването на други отличителни характеристики, чието откриване би могло да предефинира разбирането ни за естествената резистентност към развитието на заболяването.

Една от тях е свързана с факта, че човешките клетки с онкогенни мутации не винаги стават ракови. Тоест, много хора с тези мутации никога не развиват рак. Мистерията на тази „аномалия“ интересува научната общност от години, която се стреми да разбере защо някои мутирали клетки образуват тумори, докато други, носещи същите промени, остават здрави.

Ново проучване, публикувано в списание Nature, установява, че ключовият фактор, определящ кое ще се случи, е общата продължителност на клетъчния цикъл (процесът, през който преминава клетката всеки път, когато се дели). С други думи, съществува един вид „скрит часовник“, който обяснява защо повечето клетки с мутации, причиняващи рак, никога не образуват тумори.

„Много от нас, особено с напредване на възрастта, натрупват онкогенни мутации в различни тъкани, за които винаги сме смятали, че причиняват тумори, без това да има очевидни последици или да води до развитие на рак“, обяснява Дейвид Сантамария, главен изследовател в Центъра за изследване на рака (CSIC-Университет на Саламанка-FICUS), който е участвал в международното проучване, ръководено от Род Бремнер от Университета в Торонто (Канада).

„В това изследване анализирахме защо това се случва и открихме, че ключът се крие във времето, необходимо на клетката да завърши цикъла си на делене, което действа като биологичен филтър“, добавя той.
 

Екипът анализира различни туморни модели в лабораторията (като ретинобластом, рак на белия дроб и рак на хипофизата). Те откриват, че  клетките с онкогенен произход имат клетъчен цикъл само от 26 часа, в сравнение с повече от 77 часа за резистентни клетки от същата тъкан. Изследователите откриват, че ако удължат общата продължителност на клетъчния цикъл, те са в състояние да блокират развитието на тумори, без да променят други класически характеристики на рака, като апоптоза, стареене или имунен отговор.

„Клетките с по-кратък клетъчен цикъл са значително по-податливи на трансформация в рак, докато тези с по-дълги цикли се съпротивляват на трансформацията, дори при наличие на същите генетични промени“, обяснява Сантамария. Връзката между краткия клетъчен цикъл и податливостта към рак остава постоянна, независимо от изследвания тип тумор, въведената онкогенна мутация или времето на започване на туморния процес.

Това откритие отваря нови перспективи в превенцията на рака. Ако общата продължителност на клетъчния цикъл на инициираните клетки, тези с опасни мутации, но все още нетрансформирани, може да бъде фармакологично модулирана, може да се окаже възможно да се намали честотата на туморите при популации с висок риск, като носители на наследствени мутации или пушачите. Откритието предполага, че терапиите, насочени към удължаване на клетъчния цикъл, биха могли да блокират злокачествената трансформация, без да засягат повечето здрави клетки, като по този начин страничните ефекти може да се намалят.

Източник:  La Razón