Пристрастени писатели

Пристрастени писатели

Прекаляването с алкохол и потапянето в света на наркотиците е често срещано явление при много холивудски актьори. Знаем, че някои хора се пристрастяват към такива субстанции по-лесно от други и това важи и за хората на изкуството. Злоупотребата и последиците от нея не подминават и някои от най-известните писатели, чиито производния се четат от няколко поколения. Дали наркотиците са помогнали на авторите да разкажат историите си, или си отделна история за личната битка на човека със самия себе си, можем само да предполагаме. Ето кои известни писатели са имали нездрава връзка с наркотици и алкохол.

Олдъс Хъксли, фантаст и общественик, автор на дистопичната творба „Прекрасният нов свят“ е бил почитател на LSD и халюциногенни гъби, които е ползвал като източник на вдъхновение.

Жан-Пол Сартр, великият френски мислител и критик не е имал никакви претенции какви наркотици ще взима, стига само да помагат в търсенията му.

Кен Киси е горещ поддръжник на употребата на психеделични наркотици. Всеки, чел „Полет над кукувиче гнездо“ ще направи връзката между предпочитанията му и приключенията на героите, описани там.

Стивън Кинг, бащата на хоръра и един от най-продуктивните писатели е създал част от творбите си под влияние на алкохол и кокаин. Той самият признава зависимостта си и успява да я преодолее, след което продължава да твори.

Скот Фицджералд, автор на „Великият Гетсби“ е злоупотребявал с алкохол дълги години, а смъртта му, едва на 44 години се приписва на последиците от навика му.

Чарлс Дикенс, един от най-четените автори по цял свят е обичал да пуши опиум. По времето когато е живял, това не е било нито забранено, нито се е считало за опасно.

Артър Конан Дойл, благодарение на когото познаваме приключенията на Шерлок Холмс е бил почитател на кокаина и го е използвал активно, докато твори.

Ърнест Хемингуей, един от най-обичаните автори и известен бохем е бил силно пристрастен към алкохола и е пиел постоянно. Спекулира се, че това е повлияло върху решението сам да сложи край на живота си.

Филип К. Дик, писател на уникална фантастика, е приемал амфетамини, кокаин, психеделици и това личи в творчеството му, а за съжаление и в поведението му.

Айн Ранд се затруднявала с крайните срокове и с изискванията на издатели и почитатели, така че прибегнала до амфетамини. По това време те все още се предписвали от лекари, а тя успяла да се пристрасти и останала зависима повече от 30 години.

Това са една малка част от писателите, страдащи или наслаждаващи се на зависимостите си. Повечето са живели и творили във времена, когато последиците от злоупотребата с алкохол и наркотици не били  напълно известни, а различни субстанции се разпространявали свободно и дори с помощта на лекарите. Не знаем дали наркотиците са помогнали на авторите да достигнат нови върхове в творчеството си, но със сигурност една част от литературното наследство от 19 и 20 век е писана под влияние на вече забранени субстанции.