Екип от учени, работещи с много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO), създаде галактически шедьовър: ултрадетайлно изображение, разкриващо невиждани досега характеристики в галактиката Скулптор. Използвайки VLT на ESO, учените, водени от Енрико Конджу, наблюдаваха тази близка галактика едновременно в хиляди цветове. Чрез заснемане на огромни количества данни във всяка точка, те създадоха галактическа снимка на живота на звездите в галактиката Скулптор, на 11 милиона светлинни години разстояние.
„Галактиките са невероятно сложни системи, които все още се борим да разберем“, обяснява Конджу. „Галактиката Скулптор, с диаметър стотици хиляди светлинни години, е само една от изключително големите галактики, но нейната еволюция зависи от това, което се случва в много по-малки мащаби. Тази галактика е в идеално положение. Тя е достатъчно близо, за да можем да разберем вътрешната ѝ структура и да изучим компонентите ѝ с невероятни подробности, но в същото време е достатъчно голяма, за да можем да я разглеждаме като цялостна система.“
Градивните елементи на една галактика са звезди, газ и прах, които излъчват светлина в различни цветове. Следователно, колкото повече нюанси на цвета има в изображение на една галактика, толкова повече можем да научим за нейното вътрешно устройство. Докато конвенционалните изображения съдържат само няколко цвята, тази нова карта на галактиката Скулптор обхваща хиляди. Това дава на астрономите цялата необходима информация за звездите, газа и праха, които тя съдържа, като например тяхната възраст, състав и движение. За да създаде тази карта на галактиката Скулптор, известна още като NGC 253, екипът на Конгиу я е наблюдавал в продължение на над 50 часа с инструмента Multi Unit Spectroscopic Explorer (MUSE) на VLT на ESO. Екипът е трябвало да комбинира над 100 експозиции, за да покрие област от галактиката с диаметър около 65 000 светлинни години. Според съавторката Катрин Крекел, това прави картата мощен инструмент. „Можем да увеличим мащаба, за да изучаваме отделни региони на образуване на звезди в мащаб, почти идентичен с този на отделните звезди, но можем и да намалим мащаба, за да изучаваме галактиката като цяло“, добавя Крекел. В първия си анализ на данните екипът откри около 500 планетарни мъглявини – региони от газ и прах от умиращи звезди, подобни на Слънцето – в галактиката Скулптор. За да поставим това в перспектива, отвъд нашия галактически квартал обикновено се сблъскваме с по-малко от 100 засечки на галактика, а сега броят им се е увеличил пет пъти.
Благодарение на свойствата на планетарните мъглявини, те могат да се използват като маркери за разстояние до галактиките, в които живеят. „Откриването на планетарни мъглявини ни позволява да проверим разстоянието до галактиката, ключова информация, от която зависят всички останали изследвания на галактиката“, отбелязва Адам Лерой, съавтор на изследването. Бъдещи проекти, използващи картата, ще изследват как газът тече, променя състава си и образува звезди в цялата галактика. „Идеята е да се разбере как такива малки процеси могат да имат толкова голямо въздействие върху галактика, чийто общ размер е хиляди пъти по-голям, нещо, което остава загадка“, заключава Конджу.
Източник: La Razón
Коментари
:брой коментар