Морските дарове, които съдържат повече микропластмаса

Според проучване проведено на бреговете в Испания, редовните консуматори на морски дарове може да поглъщат шест метра синтетични влакна годишно.

Мидите на пара са доста харесвана и консумирана храна, не само в средиземноморските райони. Техният солен аромат и сочна текстура пресъздават вкуса на морето. Но този традиционен деликатес крие обезпокоителен проблем, който заплашва както нашето здраве, така и баланса на планетата, а именно замърсяването с микропластмаса.

Проучване на Центъра за хранителни екологични и токсикологични технологии към университета Rovira i Virgili (TecnATox), в Тарагона, разкри тревожен факт. Мидите, на които се наслаждаваме на масата си, съдържат средно девет микропластмаси на единица.

Тези частици, невидими с невъоръжено око, идват главно от синтетични влакна, отделяни от нашите собствени дейности, като пране на дрехи или производство на пелети. Тези влакна пътуват от канализацията до океаните, където мидите, филтрирайки водата, за да се хранят, ги поглъщат. Според изследователя Хоакин Ровира  „ядем собствените си тениски“ и това е проблем, който се среща по цялата планета.
 

Кои храни съдържат микропластмаси?

Честите консуматори на миди и други ракообразни, като стриди, може да поглъщат до шест метра синтетични влакна годишно, според анализа на TecnATox. Тези смущаващи данни подчертават мащаба на замърсяването с микропластмаса, което е нахлуло не само в океаните, но и в земеделските почви и въздуха, който дишаме. В проучването учените анализираха концентрацията на микропластмаса във видовете мекотели, консумирани по средиземноморското  крайбрежие. Анализирани са над 2300 индивида. Големите стриди и миди показаха най-висока концентрация на микропластмаса.

Има ли риск  за здравето на консуматорите?

 Микропластмасите са малки частици, които действат като химически гъби, пренасяйки токсични вещества, които се натрупват в жизненоважни тъкани на човешкото тяло.

Поглъщането на микропластмаси е свързано с редица потенциални рискове като увреждане на клетките, рак, възпаление, ендокринни смущения и проблеми с имунната система. Освен това способността им да транспортират химически замърсители поражда опасения относно дългосрочното им въздействие върху човешкото здраве.

Случаят с мидите е само един пример за това как тези частици са проникнали в цялата хранителна верига. Микропластмасите присъстват не само в морски дарове и риба, но и в селскостопански продукти, замърсени от засегнатите почви и в храни, съхранявани в пластмасови опаковки. Това е тих нашественик, който има осезаеми последици за здравето и околната среда.

 Какво можем да направим?

 Въпреки, че борбата с микропластмасата изисква глобални решения, има мерки, които можем да предприемем на индивидуално ниво. Намаляването на консумацията на храни, опаковани в пластмаса, и изборът на пресни и органични продукти са важни стъпки. Правилното измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация също помага за намаляване на риска.

Използването на естествени влакна вместо синтетични, когато купуваме дрехи и правилното рециклиране, може да помогне за намаляване на количеството микропластмаса, което освобождаваме в природата.

Мидите, един от най-обичаните символи на испанската гастрономия, ни разказват история за свят, в който нашите действия имат последствия, които не виждаме. Справянето с проблема с микропластмасата е важен, за да защитим нашето здраве и баланса на екосистемите в бъдеще.

Източник: LA RAZON