menu
Защо са важни малките неща, които искаме да направим за себе си?
Защо са важни малките неща, които искаме да направим за себе си?
Колко често си мечтаем да направим нещо за себе си, но в крайна сметка не отделяме време?

Когато човек е в активната си възраст има много отговорности и ангажименти. Да се докажеш на работа, да създадеш и отгледаш деца, да създадеш дом. Постоянно сме ангажирани и енергията ни е разпиляна в много посоки. Често си мечтаем да имаме време и за себе си, да направим нещо за себе си, да се отделим следобед за хобито си, да излезем с приятели, да отидем на риболов или на танци, да се разходим  парка или да поплуваме с една дума да се почувстваме човек?

Искрено искаме тези неща и усещаме, че имаме нужда от тях. От малко разтуха и релакс или от нова емоция и преживяване, но колко от нас наистина се стараят да се погрижат за себе си? Когато детето има желание да отиде някъде, ние често веднага се ангажираме как и кога да стане това, за да видим щастието в детските очи. В същото време не правим това за себе си. Стараем се да осигурим игри и забавления всекидневно на наследниците си, докато ние оставаме в плена на рутината. 

Как да обясним това? Жертваме се за другите, нямаме финансов и времеви ресурс? Истината е, че такива саможертви не са необходими на никого, не са в полза на никого. За да имаме пълноценни отшенения с друг човек, е нужно да имаме стабилна връзка със себе си. Да сме посрещнали първо своите нужди, да се чувстваме значими.

Друга важна истина в живота е, че ние притежаваме само себе си. Децата ни един ден ще пораснат и ще отлетят, съпругът или съпругата не са наше притежание. Те могат да ни напускат, да си отидат, да ни предадат. Ние имаме само себе си самите. Затова е жалко когато се пренебрегваме системно. Забравяме да се грижим за себе си, да се обичаме, да развиваме потенциала си. 

Всичко е въпрос на приоритети. Ако осъзнаем значимостта на малките неща, за които си мечтаем, ако осъзнаем важността на мисълта за себе си, ще намерим време и средства, ако такива са необходими.  Това не означава, че ще бъдем бъдем егоисти или да пренебрегваме. Означава да обичаме и тях, и себе си. Още повече, че ако ние самите не се чувстваме добре, малко вероятно е да бъдем добри с другите.

Какво се случва когато постоянно отлагаме малките неща, които искаме за себе си? Става това, че се превръщаме в огорчени, смазани, разочаровани от всичко хора. Това е един от пътищата, които водят до депресии, зависимости, психични разстройства и проблеми. Това не става за ден и два. Малките неосъществени желания се превръщат лека полека в една все по-голяма буца в гърлото или тежест в гърдите. Нашият неизживян живот.

ВАШАТА РЕАКЦИЯ?

Коментари

https://aha.bg/assets/images/user-avatar-s.jpg

:брой коментар

Напишете първия коментар за това!