
изгледи
Когато човек е в активната си възраст има много отговорности и ангажименти. Да се докажеш на работа, да създадеш и отгледаш деца, да създадеш дом. Постоянно сме ангажирани и енергията ни е разпиляна в много посоки. Често си мечтаем да имаме време и за себе си, да направим нещо за себе си, да се отделим следобед за хобито си, да излезем с приятели, да отидем на риболов или на танци, да се разходим парка или да поплуваме с една дума да се почувстваме човек?
Искрено искаме тези неща и усещаме, че имаме нужда от тях. От малко разтуха и релакс или от нова емоция и преживяване, но колко от нас наистина се стараят да се погрижат за себе си? Когато детето има желание да отиде някъде, ние често веднага се ангажираме как и кога да стане това, за да видим щастието в детските очи. В същото време не правим това за себе си. Стараем се да осигурим игри и забавления всекидневно на наследниците си, докато ние оставаме в плена на рутината.
Как да обясним това? Жертваме се за другите, нямаме финансов и времеви ресурс? Истината е, че такива саможертви не са необходими на никого, не са в полза на никого. За да имаме пълноценни отшенения с друг човек, е нужно да имаме стабилна връзка със себе си. Да сме посрещнали първо своите нужди, да се чувстваме значими.
Друга важна истина в живота е, че ние притежаваме само себе си. Децата ни един ден ще пораснат и ще отлетят, съпругът или съпругата не са наше притежание. Те могат да ни напускат, да си отидат, да ни предадат. Ние имаме само себе си самите. Затова е жалко когато се пренебрегваме системно. Забравяме да се грижим за себе си, да се обичаме, да развиваме потенциала си.
Всичко е въпрос на приоритети. Ако осъзнаем значимостта на малките неща, за които си мечтаем, ако осъзнаем важността на мисълта за себе си, ще намерим време и средства, ако такива са необходими. Това не означава, че ще бъдем бъдем егоисти или да пренебрегваме. Означава да обичаме и тях, и себе си. Още повече, че ако ние самите не се чувстваме добре, малко вероятно е да бъдем добри с другите.
Какво се случва когато постоянно отлагаме малките неща, които искаме за себе си? Става това, че се превръщаме в огорчени, смазани, разочаровани от всичко хора. Това е един от пътищата, които водят до депресии, зависимости, психични разстройства и проблеми. Това не става за ден и два. Малките неосъществени желания се превръщат лека полека в една все по-голяма буца в гърлото или тежест в гърдите. Нашият неизживян живот.
Коментари
:брой коментар