Навигацията на животните

Навигацията на животните

С нетърпение чакаме да пристигнат първите щъркели, а през есента с удоволствие наблюдаваме огромните ята отлитащи птици. Но те не са единствените животни, които мигрират. Много тревопасни в Африка, Азия и Америка извършват сезонни миграции, прилепи по целия свят прелитат стотици километри, за да достигнат зимните си територии, а много морски животни плуват хиляди километри всяка година. Миграция осъществяват и някои видове насекоми. Всички те се ориентират по няколко начина, като обикновено ги комбинират.

Слънцето и звездите

Ъгълът под който пада светлината в определени периоди е един от основните ориентири на много животни. Знаейки от коя страна да оставят слънцето, много птици, бозайници и насекоми могат да изминат хиляди километри. През нощта, звездното небе се върти около определена точка – съответният полюс – и животните могат с много голяма точност да определят посоката. Това помага и на много бозайници.

Земни ориентири

Данните от ГПС системите, които се прикачат на мигриращите птици, показват няколко основни миграционни пътища. Това означава, че ятата целенасочено следват различни крайбрежия, планински вериги или минават по определен начин покрай тях. Това може да е свързано и със съответните въздушни течения,  които са постоянни. Наближавайки целта, някои птици, като гълъбите, могат безпогрешно да открият конкретна точка. Това се използвало от хората за бързо предаване на съобщения през вековете.

Ментална карта

Анализ на мозъка на някои животни като прилепи, които извършват миграции по няколко пъти в живота си, показва наличието на ментална „карта“ на маршрута след като е изминат веднъж. Това значи, че те запомнят пътя и през следващите годни знаят къде отиват.

Вграден компас

Дълги годни се смятало, че животните могат да се ориентират използвайки магнитното поле на Земята. Доскоро изследователите не знаели как точно се осъществява това, но вече има данни, според които в някои клетки се натрупват съединения на желязото. Те са много чувствителни и се ориентират по магнитните линии, точно като стрелка на компас. Така например морските костенурки успяват да „почувстват“ посоката.

Еволюция

Повечето мигриращи видове комбинират всички тези или няколко от начините, за да достигнат до целта си, а много от тях се връщат през следващата година или сезон. Тоест, те все пак имат някаква памет, която ги ориентира, въпреки вградените им механизми. Птиците летят на ята, така че е допустимо младите индивиди да следват „знаещите“. Но един вид пеперуди, както и много видoве риби, а също и някои птици, изминават хиляди километри, за да остават поколение в далечни страни, а новото поколение успява безпогрешно да де върне обратно. Това се постига чрез специални генетични механизми, които се включват точно когато трябва. Такива механизми са развити от еволюцията в продължение на милиони години и се предават на следващото поколение. Ако при някой индивид механизма липсва, той просто не може да достигне до целта си и да остави поколение.

Миграцията на видовете е изключително интересен феномен, показващ адаптивността на живота на Земята. Животните мигрират за да намерят достатъчно храна и подходящо място за отглеждане на поколението си. През милионите годни са разработили успешни механизми, много от които ние едва сега разбираме.