Как страхът ни променя

Как страхът ни променя

Страхът е една от най-естествените емоции, които изпитваме, а вероятно и една от най-древните. Когато мозъкът ни определи нещо като „опасно“, се включва област, наречена амигдала. Тя контролира познатия ни отговор „борба или бягство“ – повишава адреналина, ускорява пулса, разширява бронхите и ни подготвя да се справим с опасността. В общество с постоянен достъп до информация и малко по-различна среда от тази, в която сме еволюирали, усещането за „опасност“ се трансформира и страхът приема съвсем различни измерения, което може да донесе неочаквани проблеми.

Рационално, но почти

Страхът, който обичайно може да изпитваме, зависи от начина, по който възприемаме опасността. Има разлика да срещнем лъв сами в джунглата и да го видим в зоопарка. Когато обаче няма реална опасност за живота или здравето ни, но въпреки това изпитваме реакция на страх, значи механизмът не работи правилно. Този страх обичайно е свързан с притеснения и несигурност относно бъдещето, които са изцяло спекулативни. За мозъка ни няма особено значение, но честото изпитване на такъв страх се превръща в хронично – прераства в тревожност и може да доведе до по-сериозни разстройства. Травматичните преживявания от миналото също могат да предизвикат усещане за страх, ако се намирате в подобни обстоятелства.

Култура на страх

Няма яснота относно причините, поради които някои хора започват да изпитват страх без причина, но за това допринасят както генетични характеристики, така и особености на личността и средата. Не можем да отречем влиянието на медиите, които се развиха толкова бързо, че много от нас не успяха да се адаптират към количеството фалшиви новини и гръмки, но кухи заглавия. В стремежа си да създават съдържание, което е атрактивно и емоционално заредено, медиите допринасят за развитието на не съвсем рационални страхове с подбора си на негативни новини. За някои хора това е достатъчно, за да започнат да си представят най-черните сценарии за бъдещето. И мозъкът, стремейки се да ни предпази, открива „опасност“. Без реална ситуация, от която да избягаме, или с която да „се сбием“, реакцията на страх се завръща все по-често.

Вреда за здравето

Реакцията на страх е свързана с промяна в хормоналните нива и активността на нервната система, за да може тялото да бъде максимално подготвено да бяга или да се бие. Честото изпитване на нискоинтензивен страх ще задържи нервната ни система в постоянно състояние на „борба или бягство“, а това има негативни последици за здравето – изтощава организма и блокира по-голяма част от енергията ни.

Екстремни спортове

Другата страна на страха е целенасоченото предизвикване на „опасност“. В такива условия някои хора изпитват  удоволствие. Реакцията на страх подготвя тялото ни за „най-лошото“ и когато това се прави в контролирана среда, като скок с парашут или гледане на страшен филм, можем да се насладим на адреналина, без да се налага да използваме адаптациите, които той предизвиква.

Страхът е напълно естествена емоция, която е полезно да изпитваме, защото ни предпазва от опасности. Липсата на реална причина за страх е индикация за проблем и може да промени живота ни из основи. Тревожността не е нормално човешко поведение и ако често изпитвате неоправдан страх, който не успявате да преодолеете сами, не с колебайте да потърсите специалист.