Как мозъкът изкривява спомените

Как мозъкът изкривява спомените

Естествена човешка склонност е да смятаме, че спомените ни са точни и напълно отговарят на реалността. Оказва се, че това не е така.

Дори да имаме много добра памет, мозъците ни постоянно си „въобразяват“ несъществуващи неща, които ни представят като истина и това е нормално.

Почти реалност

Това, което виждаме, не показва цялата картина пред нас. Очите ни са приспособени да виждат в определен диапазон, а мозъкът използва спомени, за да допълни картината, която не виждаме. Най-лесно можем да разберем това когато се опитаме да четем тскет, в ктойо смао пвърата и псоелнадта бквуи от димуте са псоатневи паривнло.

Мозъкът знае какво да очаква и допълва думата.

Това се случва с всичко, което виждаме. В частта от секундата, в която мигаме, мозъкът няма информация за средата. Виждате ли тъмни ивици?

Спомените ни не са точни

Случвало ни се е да откриваме разлики между спомените си за определено събитие, и тези на приятелите ни.  

Мозъкът не е машина. Неговата основна функция е да ни запази живи и здрави, включително и емоционално и той най-добросъвестно си върши работата.

Когато в мозъка се формират спомени, процесът не прилича на снимането на пейзажа с фотоапарат. То е по-скоро запазване на основните и важни за оцеляването ни моменти, а останалото се допълва от „базата данни“. Сравнявайки спомените на няколко души, преживели едно и също събитие, можем да разберем как техните индивидуални особености са се вградили в спомена. Отделните мозъци, според опита си, виждат различни начини за оцеляване и опазване на здравето ни.

Изгубени спомени

Жертвите на насилие, свидетели на жестоки престъпления или трагедии, често „удобно“ забравят минути или цели часове от събитието. Това е вид защита на мозъка. Силните емоции се предизвикват от интензивни химични сигнали в мозъка. Когато това стане опасно за нас, мозъкът ще иска да премахне причината – тоест, ще забравим преживяването или части от него и може да не си го спомним никога. При синдромът на пост травматичен стрес, споменът за преживяването предизвиква същите силни емоции.

Фалшиви спомени

Мозъците ни могат да създават спомени от нищото, от разказ на приятел или дори от предположение. И това никак не е трудно. Търсите си ключовете? Спомняте си, че сте ги видели за последно на масата. А после на мивката. А после в колата. Но те изобщо не са там. Мозъкът просто се опитва да ви помогне. Когато тази способност се пренесе в сферата на криминологията например, се оказва, че разпитващите много умело могат да внушават неща на подсъдимите и свидетелите, които не са се случили.

Следващият път когато сме убедени в спомените си, може би ще е полезно да се запитаме дали не се отклоняваме леко или повече от реалността, тъй като освен безобидни недоразумения, това може да доведе до сериозни последици за другите, а и за самите нас. Мозъкът ни не е съвършен, но от нас зависи да го опознаем и да използваме внимателно.