Как човечеството се научава да лети

Как човечеството се научава да лети

Братята Райт, създали първия самолет не са единствените, нито първите, интересуващи се от темата. Макар да приписваме това епохално откритие на тях, те стъпват на раменете на цяла плеяда от инженери, математици, физици, изобретатели и мечтатели, които стъпка по стъпка разгадават тайната на летателните апарати по-тежки от въздуха.

Първи опити

Несъмнено, първите изобретатели са били вдъхновени от наблюдението на птиците, които размахват криле и се издигат. През цялата ни история има множество опити за създаване на механична машина, наподобяваща птичите криле. Самият Леонардо Да Винчи се опитва да изобрети нещо подобно. Тези машини са наричани „орнитокоптери“ и както знаем, не летят.

Аеродинамика

С развитието на клонът от физиката, наречен “динамика на флуидите”, през 16, 17 и 18 век започва да се разплита мистерията на летенето с апарати, по-тежки от въздуха. За това са допринесли Нютон, Галилей, Бернули, Ойлер и много други, които провеждали опити касаещи подемната сила, триенето и съпротивлението при движение във флуид с определена плътност. Постепенно станало ясно, че е необходимо крилата на бъдещия летателен апарат да са фиксирани, да са разположени по определен начин и да имат определена площ, спрямо теглото.

Трите проблема

Джордж Кейли, инженер от края на 19 век свързва теорията с практиката. Той развива концепцията, че за да лети една машина, е необходимо да има три отделни системи – за издигане, за поддържане на движението и за маневриране. Кейли успява да измисли и начертае крило, което според теорията ще може да издигне апарата във въздуха.

Самолетът полита

20 годни по-късно, един немски изобретател – Ото Лилентал – използва теорията на Кейли за да създаде глайдери – апарати, които са подобни на днешните делтаплани. Между 1890 г. и 1896 г. той осъществява над 2000 полета с моноплани и биплани и губи живота си в катастрофа с такъв апарат.

Мощен двигател

Оставал проблемът с поддържането на самолета в полет. През 19 век нямало двигател, който да можел да поддържа достатъчна мощност, за да захранва летяща машина. Това се променило с изобретяването на двигателя с вътрешно горене и развитието на автомобилите, за което допринесли немските инженери и предприемачи Готлиб Даймлер и Карл Бенц.

Братята Райт изучили теориите на Лилентал и Кейли, успели да подобрят дизайна на крилото и създали прототип, който летял, но полетът не бил нито продължителен, нито контролиран . В края на 19 век, те вече били убедени, че ще могат да инсталират и двигател, който да генерира достатъчно мощност.

Когато това станало, останал само проблемът с контрола. Той бил решен, отново с помощта на изследователи, работили по различни системи. Братята Райт отново успешно интегрирали това познание и техният апарат, полетял през 1905 г., се счита за първият контролиран и автономно захранван самолет.

Така с общите усилия, успехи и неуспехи на десетки вдъхновени и мотивирани хора, днес – само век по-късно – летенето е нещо обичайно и естествено за човечеството.