Албинизмът в природата

Албинизмът в природата

Албинизмът е рядко срещано явление, но се среща сред почти всички организми, включително и хората. Какво знаем за него, опасно ли е и как суеверията и неразбирането на науката причиняват страдание на хората, родени с това състояние.

Какво е албинизъм

Пигментът, който отговаря за оцветяването на кожата, очите и косата се нарича меланин. Той е подобен и при животните и има същата функция. Именно меланинът е причината, когато се излагаме на слънце да придобиваме тен – кожата ни произвежда повече от пигмента, за да ни предпази от слънцето. Албинизмът е състояние, в което поради генетична мутация, не се произвежда този пигмент. Има няколко разновидности, като при най-често срещаният без оцветяване остават както кожата, така и очите и косата. Гените, определящи това състояние трябва да бъдат наследени и от двамата родители, за да се проявят у детето, а в зависимост от броя мутации, се среща повече или по-малко обезцветяване, както и частично такова. Албинизмът може да се прояви само като състояние на очите, а може да доведе и до проблеми със зрението или силна чувствителност към светлина.

Албинизмът не се свързва с умствени заболявания.

Поради това, че кожата остава незащитена от слънцето, хората страдащи от албинизъм са с повишен риск от кожни изгаряния и рак на кожата. Албинизмът е най-разпространен в Африка, където честотата достига до 1 на 3-4 хиляди, а в останалата част от света е 1 на 18-20 хиляди.

Албинизъм в природата

Въпреки че не допринася за оцеляването, албинизмът е разпространен в природата, най-често сред птици, земноводни и влечуги, като при птиците честотата на срещане достига до 1 индивид на 1700. Особеност на птиците е, че освен меланин, те използват и друг пигмент – каротен – за да си оцветяват перата, като го приемат с храната. Например фламингите придобиват розовият си цвят, защото ядат скариди, които съдържат съответния пигмент. При бозайниците албинизмът е по-рядко срещан, но има описани дори единични случаи на животни с това състояние, а някои опитни животни умишлено се размножават да са с албинизъм.

Какво не е албинизмът

Различната, ослепително бяла кожа, безцветните ириси, през които прозират кръвоносни съдове и русата, почти бяла коса са причина в миналото, а в някои страни и до днес, да гледат на хората с албинизъм като на опасност или олицетворение на злото. Те са насилвани, отвличани и прогонвани заради генетичната си особеност; някъде се смята, че имат магически способности, другаде са считани за превъплъщение на зли духове, а някъде и до днес сексът с такъв човек, не задължително доброволен, се приема като гаранция за здраве и дълголетие.

Албинизмът е състояние, което макар да се среща рядко, е добре известно на науката и разпространено в природата. То е генетично и за него няма терапия, но свързаните с албинизма проблеми, най-често засягащи зрението, могат да се лекуват. Нарастващата информираност относно особеностите на хората с това състояние помага те да не бъдат заклеймявани като нещо различно от хора и да не бъдат преследвани и насилвани заради това, че са се родили с рядка генетична мутация.