Живеем във времето на Биг Брадър - по-наблюдавани сме от всякога

През 1949 г. Джордж Оруел пише романа си "1984" . Повод е била надвисналата заплаха за европейски авторитаризъм. Романът става толкова популярен, че трудно ще намерим човек който да не е чувал мрачното предупреждение "Големият брат те гледа!". 

Интересното е, че книгата сякаш става все по-актуална с годините. Защо? Може би, защото съвременните общества все повече приличат на антиутопията на Оруел. Днес ние сме по-наблюдавани от всякога. 

Излизайки от дома си стотици камери, разположени по улици, кръстовища, над магазини, аптеки, казина, в частни домове и институции...буквално следят всяка наша крачка, всеки един автомобил. Това има и своите плюсове.

Множество нарушения на пътя, престъпления извършени на открито, грабежи и подобни биват регистрирани и разследвани с помощта за видео записи. Благодарение на камерите често престъпниците биват идентифицирани и арестувани. От друга страна, можем ли напълно да свикнем с мисълта, че сме под постоянно наблюдение? Това не нарушава ли нашите лични права?

Културата ни на поведение също се променя. Мнозинството хора качват ежедневно свои снимки, видеозаписи, разказват за себе си и живота си в социалните медии. Всичко е на показ. Сякаш не Биг Брадър търси и наблюдава нас, а ние него. Мечтаем да сме постоянно във полезрението на околните, в техния фокус, непрекъснато да сме на показ. 

По същия начин ние сме и активни наблюдатели. Интересуваме се от живота на другите, стоим изразгледажме снимките им в страниците им, четем жълти статии с папарашки снимки, клюкарим. Колкото повече гледаме, толкова повече искаме да наблюдаваме другите. Едва ли е случайност, че през последните десетилетия най-гледаните предавания са реалити предаванията. Виждайки нещо интересно, ние веднага вадим телефоните, за да снимаме.

Наблюдавани сме и от небето. Стотици дронове се купуват всеки ден. В орбита около планетата ни се движат 1700 спътника. На височина около 500 км те могат да различава например стадо бизони. Това означава, че ние можем и на практика сме следени и снимани от космоса.

Наблюдението, следенето и дори подслушването има множество добри страни. Въпросът е можем ли да свикнем с всичко това, как то ни променя, как се отразява на психиката ни и на личния ни живот? От еволюционна гледна точка да наблюдаваш ти дава предимство. Хищникът следи и дебне, но какво става когато ние сме наблюдаваните? Поставя ли ни това в опасност?

А може би най-важният от всички въпроси е докъде ще стигне всичко това? Застрашена ли е свободата ни? Личността ни? Или колко голям още ще стане Големият Брат?