Защо усещаме болка

Защо усещаме болка

Страхуваме се от нея, избягваме я, опитваме се да се да предпазим от болка себе си и близките си  по всякакви начини, но пропускаме една изключително важна нейна функция: болката съществува, за да  предпазва нас. Това, което всъщност избягваме са събития и действия, които биха ни причинили болка и зад този механизъм се крие древен еволюционен фундамент, върху който се гради светът на живота.

Болката и оцеляването

Всеки организъм има две основни „цели“ на съществуването си, погледнато изцяло от перспективата на еволюцията – да оцелее и да разпространи гените си. Оцеляването е най-важното нещо, което индивидът трябва да направи, така че още от зората на живота, някъде в еволюционния бульон се появило усещането за болка. То кара организма да се отдръпне от опасността и така помага за оцеляването му. За 4 милиарда години еволюция, ние, като последното изобретение на природата,  разполагаме с изключително прецизна система – ноцицепция – която установява наличието на опасност посредством оценка на множество от „данни“. Мозъците събират информация за околната среда, но не само със сетивата ни. В почти всяка клетка на телата ни има „сензори“ които оценяват интензивността и продължителността на евентуалните заплахи от средата, след което мозъкът ни интерпретира информацията и модифицира поведението ни, изхождайки от въпроса „ Има ли болка и колко се силна?“. Тази система функционира непрекъснато и несъзнателно, докато някои от „сензорите“ ѝ не получат по-интензивен или продължителен сигнал. Тогава изпитваме това, което познаваме като „болка“.

Ако няма болка

Описани са случаи на хора, родени без ноцицепция. Освен че не изпитват физическа болка, което само по себе си е изключително опасно състояние, при тези хора липсват онези „сензори“, които улавят и най-дребните детайли и ни карат да реагираме по най-благоприятния за физическото ни оцеляване начин във всеки момент. Пълната липса на усещане на болка е генетично зависимо състояние и обикновено завършва фатално.

Емоционална болка

Системата на ноцицепцията е изключително фино настроена. Но засега ние сме единственият вид, развил съзнание и макар това да ни дава безспорно предимство пред другите животни и да ни отваря път към познанието за самите себе си, то идва с един страничен ефект: емоционалната болка, която изпитваме „включва“ същата система, предпазваща ни от физически наранявания, но не можем да се отдалечим или избягаме от вътрешната си болка; нямаме „вграден“ механизъм да го правим. Емоционалната болка предизвика мисли, които се превръщат в реалност за мозъка ни, ноцицепцията е активирана, но нямаме действие, което да ни предпази.

Психолозите са разработили множество стратегии за справяне с различни болезнени и емоционално натоварващи събития, но не всички успяват да се възползват от тях. Част от причината за развитието на редица личностни разстройства е именно невъзможността за справяне със собствените емоции, породени от събития в реалността.

Болката, колкото и странно да звучи, е наш приятел. Тя е резултат от действието на изключително добре настроена и балансирана система, която поддържа тялото ни в оптимално състояние без дори да знаем Все още тази област не е напълно изследвана, но може да ни отговори на някои въпроси, касаещи хроничната болка или справянето с емоционални травми.