
изгледи
Екип от учени откри молекулярна връзка между телесните мазнини и тревожността, проправяйки пътя за тестване на медицински лечения, които вече са в ход.
Когато преминаваме през стресов период, тялото ни предизвиква набор от физиологични реакции. Те варират от мускулно напрежение до издаване на предупредителни сигнали от мозъка. Хората мислят, че тялото ни може да изгаря повече мазнини от нормалното когато сме стресирани. Следвайки тази логика, би било естествено да отслабнем, когато преминаваме през моменти на безпокойство. Защо обаче всъщност се случва обратното и напълняваме?
Защо стресът причинява наддаване на тегло?
Ново изследване на учени от университета Макмастър в Канада разкри молекулярна връзка между телесните мазнини и нивата на тревожност, предоставяйки допълнителни доказателства за това как емоционалните разстройства могат пряко да повлияят на метаболизма. Той също така отваря вратата към нови пътища за изследване и лечение.
„Нашите открития подчертават сложното взаимодействие между метаболизма и психичното здраве и се надяваме, че това ще доведе до по-добри резултати за хората, страдащи от тревожност“, казва Грегъри Стайнберг, старши автор на изследването и професор в катедрата по медицина в университета Макмастър.
Ролята на стреса и хормона GDF15 във връзката между мазнините и тревожността
Проучването, което е публикувано в списанието Nature Metabolism, е подкрепено и финансирано от Канадските институти за здравни изследвания (CIHR) и Diabetes Canada. В него учените описват подробно как психологическият стрес влияе върху поведението и метаболитните процеси, като начин за защита на тялото от заплашителни ситуации. В този процес адреналинът играе ключова роля.
Според проучването стресът активира механизъм, чрез който тялото разгражда складираните мазнини. Този процес води до освобождаване на хормона GDF15, произведен от имунните клетки в мастната тъкан. Веднъж попаднал в обръщение, GDF15 взаимодейства с мозъка и допринася за появата на тревожни състояния.
Чрез експерименти с мишки учените успяха да наблюдават поведение, свързано с тревожност, и да анализират включените молекулярни пътища, като по този начин идентифицираха пряка връзка между предизвиканите от стрес метаболитни промени и симптомите на тревожност.
Според резултатите блокирането на пътят, по който този хормон се свързва с рецептора си в мозъка намалява острата тревожност при животинските модели.
Нови терапевтични възможности
„Тези открития разкриват нови възможности за разработване на лечения за тревожност, чрез насочване към метаболитни пътища“, каза Логан Таунсенд, който е автор на статията и докторантски изследовател в университета Макмастър.
Таунсенд добавя, че разбирането как стресът засяга мастните клетки може да позволи проектирането на иновативни терапии за борба с тревожните разстройства, особено при пациенти, които не отговарят на конвенционалните лечения. Терапиите, насочени към метаболитните процеси, биха могли да осигурят по-специфична и ефективна алтернатива.
„Няколко компании разработват блокери на GDF15 за лечение на рак, така че е възможно те да се използват и за тревожност“, добавя авторът.
Това откритие бележи значителен напредък в областта на психо невроимунологията, показвайки, че метаболизмът и психичното здраве са много по-тясно свързани, отколкото се смяташе досега. По този начин лечението на тревожност може да се възползва не само от психологически подход, но и от стратегии, които директно регулират активността на мастната тъкан и нейните ефекти върху мозъка.
Източник: LA RAZON
Коментари
:брой коментар