Умните грешат

Умните грешат

Да си умен е спорна концепция, която има различни нюанси и за различните хора може да значи много неща. Съвременното понятие включва способността да възприемаш и интегрираш нова информация и да я използваш целенасочено. Колкото по-успешно го правиш, токова по-умен си и обратното. Но как да постъпваме „умно“ в стремежа си да се развием?

Учене

Безспорно един от начините да се развиваме, а и да „поумнеем“, е да учим нови неща ежедневно. Но това не означава четене на учебници или внимаване в час. Ученето е процес, при който човек придобива нови познания за света. То може да се случва по всякакви методи и в различна среда. Например децата се учат като гледат родителите си. Дори като възрастни, когато се учим да използваме различни инструменти или усвояваме непознато умение, наблюдаваме по-опитните от нас и ги копираме.

Практика

Новото, което се опитваме да превърнем в част от живота си, ще изисква практика. Чужд език, йога, танци, рисуване – всичко това трябва да се повтаря, докато го усвоим и можем да го прилагаме без да се замисляме.

Усвояване и интегриране

Придобиване на информация как да правим нещо и прилагането ѝ на практика предизвикат конкретни и измерими промени в мозъка. Трябва да се „прокара“ нов път от неврони. И именно тук помагат грешките.

Ако смятате, че способните и умните хора, независимо как възприемате понятията, са непогрешими и каквото и да правят, го правят перфектно от самото начало, това не е вярно.

Голяма част от уменията и способностите ни са изработени и усвоени от мозъка посредством един много прост метод: грешката. Когато се опитваме да направим нещо и сгрешим, това ни дава моделът, по който да не го правим повече. С достатъчно такива модели, мозък успява много бързо да открие верният път и да създаде модел от неврони, който е успешен за дадената задача. Прилагането на този принцип е неизменна част от цялостния процес на развитие и присъства във всеки момент от живота ни, откакто сме деца. Докато се учим да ходим, да караме колело, да говорим, да четем ние непрекъснато грешим и така показваме на мозъка си накъде да не върви. Всяка грешка се регистрира от мозъка ни и се изключва от успешния модел. Интегрират се само нещата, които работят, и колкото повече неработещи пътища познаваме, толкова по-лесно ще намерим работещия.

Опитът

Именно в това се състои опитът – чрез него знаем какво да не правим, за да сме успешни. Умните знаят, че трябва да трупаме опит.

Независимо какво влагате в понятието „умен“, всеки човек, стремящ се към успех, е наясно, че грешките по пътя му са просто стъпките които трябва да извърви, за да постигне целта си.

Ако искаме да овладеем дадено умение или познание, умният начин да го направим е като го практикуваме така, че да допуснем достатъчно много грешки и мозъкът ни да открие сред тях верният път.