Чувството за вина

Чувството за вина

Според изследванията, децата се научават да чувстват вина и започват да действат активно, за да „премахнат“ обстоятелствата, които водят до това усещане на около 2 годишна възраст. Връзката ни с тази противоречива емоция продължава да се развива през целия живот. Не всички изпитваме вина по един и същи начин, а за някои хора вината е почти непозната емоция. Въпреки това, тя е естествена и напълно очаквана; проявява се когато нараним някого или се отнесем с него несправедливо, според собствените ни морални критерии. В този смисъл, вината има роля в комуникацията, макар да е емоция, насочена навътре към нас.

„Добрата“ вина

Вината може да служи за своеобразен вътрешен барометър – да ни показва кога вършим нещо, което е срещу разбиранията ни и истинското ни „аз“. Чрез чувството за вина, усещаме кога нещо не е както трябва да бъде в отношенията ни с другите, а и със себе. Ако познавате натрапчивото усещане за вина, си представяте и каква мотивация може да бъде тя – това усещане води директно до съвестта ни и е вероятно да провокира социална отговорност, да ни убеди да се извиним или да положим усилие да запазим комуникацията или връзката си.

Симптом

Не винаги обаче усещането за вина има положителна роля в живота ни. Понякога изпитването на прекалено силна вина, или пък продължителното усещане, може да са симптоми на по-тежко емоционално или ментално състояние, като депресия или пост травматичен стрес. Разбира се добър специалист би помогнал в този случай, но изпитването на прекомерна вина е често срещано явление и без да се дължи на заболяване. В случаите, когато изпитваме подобна емоция, е полезно да обърнем повече внимание на себе си и да потърсим причината, за да не се превърне в по-тежък проблем.

Как да се справим с излишната вина

Усещането за вина ни дава начална точка за действие, ако знаем на какво се дължи. Ако сме наранили някого, можем да  му се извиним и да се опитаме да намерим начин да поправим ситуацията или пък да продължим напред с по-добро разбиране един за друг. Ако обаче изпитваме необяснима вина, ще трябва да потърсим скритите причини, които я пораждат. Понякога това може да бъде свързано с травматични преживявания или модели на поведение наложени в детството ни, да е резултат от неудовлетворение или проблеми със самочувствието. Може да е и комбинация между личностни характеристики и обстоятелства. При всички случаи, ако изпитвате вина без да можете да си дадете ясно обяснение какво я поражда, може би ще помогне да се вгледате по-дълбоко в себе си, в действията, мотивацията и в реакциите си.

Вината може да бъде силно мотивираща към положителна промяна емоция или неприятно усещане, което ни разсейва от важните неща и ни тласка в посока, по която не искаме да вървим. За да разберем себе си по-добре и да се научим да разпознаваме доколко усещането за вина отговаря на реални събития и доколко произтича от други обстоятелства, вътре в самите нас, ще трябва да си зададем някои трудни въпроси и да се постараем да си отговорим обективно.