Космосът, с неговите огромни галактики и процесите на звездообразуване, все още крие фундаментални тайни за самото си съществуване. Една от най-упоритите мистерии в астрономията е как галактиките, като нашия Млечен път, успяват да произвеждат звезди в продължение на милиарди години. Съвременните изчисления показват, че галактика с размерите на нашата би трябвало да изчерпи наличния си материал за създаването на нови звезди, като тази, заснета от телескопа Джеймс Уеб, в рамките на само един милиард години. Наблюдателните данни обаче противоречат на тази хипотеза, тъй като звездообразуването продължава без прекъсване, което сочи необходимостта от външен източник на енергия.
Този очевиден парадокс е накарал изследователите да предположат, че галактиките трябва да получават постоянно количество материя от заобикалящата ги среда, поток от космическа „храна“, която им позволява да регенерират резервите си и да останат активни. Търсенето на този материал е приоритет за научната общност.
Разгадаване на мистерията на високоскоростните облаци
Неотдавнашно проучване, съобщено от Scitech Daily, се фокусира върху спиралната галактика M83, съсед на нашата. Екип от астрономи, ръководен от Маки Нагата от Токийския университет, изследва произхода на високоскоростните газови облаци (HVC), наблюдавани там, за които се предполага, че са този жизненоважен външен принос.
Тези високоскоростни облаци се характеризират с движения, които се различават значително от обичайното въртене на галактическия диск. Основното предизвикателство на изследването се състои в откриването и потвърждаването на наличието на множество високоскоростни образувания (HVCs), като реалните сигнали се разграничават от фоновия шум. За да бъдат класифицирани като HVCs, облаците трябваше да се движат със скорост поне 50 километра в секунда, по-бързо или по-бавно от въртящия се диск на M83. След щателен анализ бяха идентифицирани десет облака, които отговарят на това условие. От тези десет образувания изследователите установиха, че само едно е свързано с известен остатък от свръхнова, събитие, което би могло да обясни неговата специфична динамика. Останалите девет не показаха връзка с активността на свръхнова или друг вътрешен източник в галактиката.
Освен това, кинетичните енергии на тези девет облака бяха значително по-високи от очакваните от вътрешен произход, предизвикан от звездни експлозии. Това откритие е от съществено значение, тъй като предполага, че тези облаци биха могли да бъдат с извънгалактически произход и в момента се насочват към M83.
Последици за галактическата еволюция и звездното бъдеще
Откритията на този изследователски екип, с M83 като космическа лаборатория, хвърлят важна светлина върху динамиката на галактиките. Те показват, че те не са изолирани образувания, а постоянно взаимодействат с околната среда. Откриването на тези HVC, падащи върху M83, предполага, че галактиките растат чрез акреция на газ от околното пространство, от сателитни галактики или от междугалактическата среда. Тези облаци са компактни и се състоят от плътен молекулярен газ, точно този тип, който поражда нови звезди.
Това откритие е от голямо значение, тъй като показва, че материалът, който се влива в галактиките, може да бъде пряко свързан с бъдещото звездообразуване. Тъй като M83 споделя прилики с нашия Млечен път, изучаването на тези HVC би могло да предложи ценни улики за далечното минало или бъдещето на нашата собствена галактика.
Следващите стъпки на изследването ще включват определяне как са се образували тези молекулярни HVCs и дали първоначално са били атомен газ. Ще се проучи също дали сблъсъкът на тези приближаващи облаци с галактическия диск може да предизвика нови епизоди на звездообразуване, ключов аспект от решаването на първоначалния пъзел за галактическата устойчивост.
Източник: La Razón
Коментари
:брой коментар