Джон Крейг Вентър, американски биолог създава проект „Човешки геном“ (насочен към дешифриране на генома) през 1999 г. Той беше един от ръководителите на екипа, който за първи път дешифрира пълната последователност на жив организъм, бактерията Haemophilus influenzae. През 2007 г. той създаде първата изкуствена хромозома, стъпка към развитието на синтетичния живот. Вентър е и основател на института, който носи неговото име и към който принадлежат много от авторите на скорошно проучване, озаглавено: „Изследване на съставни биоми и анализ на Y хромозома на културни артефакти, свързани с Да Винчи. Гените като постоянен фокус на тяхната работа“. Водени от Норберто Гонзалес-Хуарбе от Института „Дж. Крейг Вентър“, авторите успяха да извлекат това, което би могло да бъде ДНК-то на Леонардо да Винчи, директно от някои от неговите произведения на изкуството. На пръв поглед може да звучи като научна фантастика, но изследването съчетава най-съвременна генетика, история на изкуството и неинвазивни методи за изучаване на уникални артефакти. Екипът на Гонзалес-Хуарбе се е фокусирал върху рисунка, известна като „Светото дете“, приписвана на Да Винчи около 1470 г.
За да се извлече ДНК, са използвани тампони за събиране на биологични микрочастици, останали върху повърхността на хартията след векове на обработка, включително човешки клетки, ДНК от микроби, гъбички и растения, както и следи от ДНК, от портокали в градините на Медичите. Най-важното от генетична гледна точка е, че някои от последователностите, открити в рисунката, съвпадат с тези на писмо от 15-ти век, написано от мъжки роднина на Да Винчи. И двата генетични елемента принадлежат към групата Y хромозома, наречена хаплогрупа E1b1b, често срещана генетична линия в региона Тоскана, където Леонардо е роден през 1452 г.
Това не е окончателно доказателство, че тези ДНК фрагменти са негови, защото произведението е било докосвано и обработвано от много хора през вековете.
Макар и все още предварителни, резултатите откриват нова граница в това, което някои наричат „артеомика“. Използването на биологични методи в допълнение към традиционните инструменти на историята на изкуството, които се основават на стил, материали или техники на изпълнение.
Науката вече може да потвърди „подписа“ на всяко произведение на изкуството благодарение на методи, като ДНК. Ако тези открития могат да бъдат потвърдени и разширени до други автентични произведения на италианския гений, това би ни позволило да определим дали определени произведения наистина са създадени от Да Винчи. Важно е да се подчертае, че не е100% сигурно, че намерената ДНК всъщност е на Леонардо да Винчи. Без потвърдени останки от тялото му, без преки потомци и с векове човешка обработка на предметите, възможността за замърсяване е реална.
Някои експерти дори предполагат, че ДНК-то може да принадлежи на асистент, по-късен колекционер или някой друг, който може да е докосвал произведението на изкуството през последните 500 години. Фактът, че само Светото дете е дало тези генетични следи досега, докато други изследвани произведения не са, показва, че успехът на техниката зависи до голяма степен от състоянието на съхранение, вида на повърхността и историята на произведението на изкуството. Освен очарованието от познаването на ДНК-то на един от най-великите художници в историята, това проучване представлява обещаващ методологичен напредък. То не е окончателно потвърждение на генома на Леонардо да Винчи, но демонстрира, че произведенията на изкуството могат да бъдат биологични капсули, чакащи да бъдат дешифрирани.
Означава ли това, че намерената ДНК може да се използва за клониране на Да Винчи? Според експертите на теория това е напълно постижимо.
Коментари
:брой коментар