Теорията обединява явления от физиката на елементарните частици с други в космически мащаб, за да отговори на една от най-големите мистерии в науката.
Съотношението на материя и антиматерия в нашата вселена е било почти симетрично в началото на вселената. Но космосът си е взел своето и е наклонил везните в полза на материята. Всички сме съставени от материя, но какво общо има това с тъмната материя? Въпреки че са две различни понятия, и двете са много сложни за откриване, защото не взаимодейства със светлината (което я прави невидима), и антиматерията, защото анихилира при най-малкото докосване на материята.
Вече са предложени две теории, които обясняват произхода на тъмната материя. Първата предлага скрита физическа сфера със свои собствени версии на частици и сили, които са довели до появата на малки, стабилни, подобни на черни дупки обекти, което би обяснило цялата тъмна материя, наблюдавана днес. Другата теория изследва дали тъмната материя може да е продукт на собственото разширяване на Вселената, създадено от квантово лъчение близо до космическия хоризонт по време на кратка, но интензивна пост-инфлационна фаза.
И двете теории предлагат проверими и самостоятелни рамки, базирани на познатата физика, продължавайки теорията на Калифорнийския университет в Санта Круз да свързва произхода на частиците с явления от космически мащаб, за да се справи с една от най-големите мистерии в науката. Това са две изследвания, ръководени от Стефано Профумо от Калифорнийския университет в Санта Круз, които се опитват да отговорят на един от най-фундаменталните отворени въпроси в съвременната физика: Каква е природата на тъмната материя? Науката е предоставила убедителни доказателства за съществуването на мистериозното вещество, което съставлява 80% от материята във Вселената. Наличието на тъмна материя обяснява какво свързва галактиките и ги кара да се въртят. Открития като мащабната структура на Вселената и измерванията на космическия микровълнов фон също показват, че нещо все още непознато прониква в целия този мрак.
Това, което остава неизвестно, е произходът на тъмната материя и следователно свойствата на нейните частици. И двете изследвания се фокусират върху идеята, че тъмната материя би могла да възникне естествено от условията на ранната вселена, а не да е нова екзотична частица, която взаимодейства с обикновената материя по откриваеми начини. Ключът към двете изследвания се крие в две частици (тъмни кварки и тъмни глуони), които се обединяват, за да образуват тежки съставни частици, известни като тъмни бариони. При определени условия в ранната вселена тези тъмни бариони биха могли да станат достатъчно плътни и масивни, за да се срутят под собствената си гравитация и да образуват изключително малки, стабилни черни дупки или обекти, които се държат много подобно на черните дупки. Тези остатъци, подобни на черни дупки, биха били малко по-тежки от фундаменталната скала на масата на квантовата гравитация, известна като „маса на Планк“, но ако се произведат в правилното количество, те биха могли да обяснят цялата тъмна материя, наблюдавана днес. Тъй като биха взаимодействали единствено чрез гравитацията, те биха били напълно невидими за детекторите на частици. Тяхното присъствие обаче би оформило вселената в най-големи мащаби.
Източник: La Razón
Коментари
:брой коментар