Нютон и научната революция

Нютон и научната революция

Няма човек, който да не е чувал за британския изследовател Айзък Нютон, а прословутия мит за ябълката вероятно обикаля света от векове. Личността и работата на Нютон са по-сложни, а приносът му за научната революция и прогреса на цивилизацията се дължат на ежедневни дълги часове труд.

Детство

Животът на изследователя е белязан от травма в ранните му години. Баща му почива три месеца преди да се роди, а когато майка му се омъжва повторно, малкият Айзък е разделен от нея и оставен на грижите на баба си. Счита се, че част от причините за безпокойството и неуравновесеността на изследователя се дължат на това. Няколко години по-късно отново се връща при майка си, а междувременно семейството придобива достатъчно богатство, което ще позволи на младежа академична кариера.

Образование и изследвания

През 17 век, когато е живял и работил Нютон, образованието на заможните хора включвало латински, теология, философия, математика. След като Нютон изучил подробно философите, логично се обърнал към математиката. Още в колежа Тринити в Кеймбридж  започват изследванията му в тази област. Нютон разработва калкулуса или „висшата математика“ и чрез него достига до законите на движение – днес фундамент на физиката, изучаван във всяка гимназия по света. По време на чумата, колежът затваря врати за две години и Нютон има възможност да задълбочи изследванията си самостоятелно.

Гравитация и оптика

След като завършва колежа и получава преподавателско място там, Нютон продължава изследванията си. Приносът му за разбирането на движението на телата, гравитацията, инерцията и енергията води до безпрецедентно разбиране на вселената. Трудът на Нютон „Математически принципи на естествената философия“ се счита за един от епохалните трудове за научената революция и прокарва пътя за следващите открития в сферата. Друга област, в която Нютон се изявява е оптиката. Той е прочут с изследването на светлината и установяването на причините за съществуването на цветове. Нютон вероятно е първият учен, който предполага, че светът се състои от частици, които си взаимодействат и това е причината за всички явления – абсолютно нова за времето си концепция.

Критика

Макар някои от твърденията му да са противоречиви, Нютон става уважаван учен и член на Кралското общество, където има възможност да споделя изследванията си с други именити учени от това време. Трудовете му и начините, по които доказва твърденията си не остават място за съмнение в тяхната достоверност, а критиците му обикновено са изследователи от неговия ранг. Поради избухвалия си характер и вероятно чувството за несигурност, което изпитва, Нютон отговоря на критиката агресивно и надменно, а положението му позволява и някои не съвсем справедливи действия спрямо „конкуренцията“.

В началото на 18 век Нютон е посветен в рицарство. Той доживява дълбока старост, като в последните си години обръща внимание на някои текстове от Библията и се опитва да ги интерпретира чрез научният метод, който тепърва става популярен.

Трудно е да се разберат мащабите на работата на Нютон, тъй като днес използваме неговите открития за отправна точка в изследванията на същите феномени, но едно е сигурно: без огромната работа, която Нютон и неговите съвременници са извършили, научната революция щеше да изглежда по друг начин.