Изследването е публикувано в bioRxiv и според него невронните следи от забравени спомени се запазват при хората и влияят на поведението им. На пръв поглед това е повече от противоречиво, защото до сега се смяташе, че ако забравим, мозъкът ни не може да използва тези спомени. Но нещата май не стоят точно така.
Реалността е, че може да не мислим, че помним нещо, но опитът да си го припомним активира мозъчната област, свързана с паметта, и това изглежда насочва поведението ни. Така смята Том Вилемс, експерт от университета в Берн, Швейцария и ръководител на изследването.
Според научната терминология, невронната активност се активира в различни части на мозъка, когато си припомняме даден спомен. Забравянето отдавна се разбира като разсейване на следи от невронната памет (следи, известни като енграми).
Въпреки това, скорошни проучвания върху тях при мишки показват, че енграмите на забравени спомени се запазват. Това повдига въпроса дали енграмите, свързани с паметта, се запазват, въпреки забравянето. Дали забравените спомени имплицитно влияят на човешкото поведение? За да отговорят на този въпрос, 40 мъже и жени участват в експеримент. Те трябва да запомнят 96 двойки лице-обект. Използвайки функционален магнитен резонанс с висока резолюция, екипът на Вилем е картографирал съдбата на 96 спомена на системно ниво, от учене до 30-минутен и след това 24-часов тест за паметта. При всеки опит за извличане участниците са посочвали дали си спомнят или са забравили спомена.
Анализите на функционалните мозъчни данни разкриват, че енграмите на забравени спомени остават в епизодичната мрежа на паметта и продължават да влияят върху точността на тестовите отговори. През нощта енграмите на забравени спомени са били внедрени по-дълбоко в двустранния хипокампус, докато съзнателно достъпните спомени са били неокортикализирани през нощта.
Междувременно, енграмите на съзнателно достъпните и недостъпните (забравени) спомени се изместват от 30-минутно към 24-часово извличане в десния хипокампус и предната цингуларна гируса, така че разликите в моделите поддържат правилните реакции за извличане на 24 часа.
Това показва, че забравените човешки епизодични спомени остават вградени в мрежата от епизодична памет и продължават имплицитно да влияят на човешкото поведение. По този начин, проучването показва, че може да има дисоциация между паметта, до която съзнателно осъществяваме достъп и свързаната с нея енграма в мозъка.
„Хората интуитивно мислят за паметта като за нещо, към което можем да се върнем и да говорим с ентусиазъм“, обяснява Ник Търк-Браун от Йейлския университет, „но не прекарваме по-голямата част от дните си, мислейки за миналото. Работим, отглеждаме деца, ходим на срещи и паметта ни има всеобхватно влияние върху поведението ни. Предполагам, че 95% от умовете ни работят в сенките, ето така.“ Паметта би заемала по-голямата част от мозъка, но в скрити процеси, които едва започваме да откриваме. Точно както във Вселената, с тъмната материя.
Източник: La Razón
Коментари
:брой коментар