Интересни факти за кенгурата

Интересни факти за кенгурата

Може би си смятате, че знаете достатъчно за тези симпатични обитатели на Австралия? Ето няколко любопитни неща, свързани с кенгурата.

Срещат се само на едно място

Родината им е Австралия, където живеят от десетки хиляди години. Те са торбести бозайници, каквито се срещат предимно там. Най-древните рисунки, открити на континента съдържат и кенгура, така че те са важна част от историята и обичаите на местното население.

Над 60 вида

Основите видове кенгура са 4, като най-голямото достига до 3 метра, а най-разпространените – сивите, са колкото човек. Освен тях обаче се срешат още над 50 вида, които са много близки родственици на кенгурата, а някои от тях дори живеят по дърветата. Всички са изключително симпатични тревопасни животни и макар някои видове да са редки, повечето са често разпространени.

Не могат да вървят назад

Поради големите си задни крайници, кенгурата не могат да вървят назад. Движат се само напред и са най-големите бозайници, които се придвижват с подскоци. Най-едрите видoве могат да скочат до 8 метра разстояние.

Могат да застават на опашките си

Опашката на кенгурата е много мускулеста и те я използват като пети крайник. Могат дори да застанат само на опашката си и да се „боксират“ и с четирите си крайника, за по-голям успех. Опашката също им помага да са добри плувци.

Могат да си отлагат бременността

Ако женската вече има едно малко, което отглежда, може да отложи развитието на следващата бременност, докато първото малко порасне. Това е стратегия за оцеляване, ако няма достатъчно храна. В случай, че има, майката може да отделя мляко с различен състав, според нуждите на двете си малки, когато са на различна възраст.

Раждат се с тегло 2 грама

Бебетата кенгура се раждат едва 2 грама, без козина и слепи. Те веднага изпълзяват в торбата, където могат да останат до повече от година. Когато пораснат малко, започват да излизат навън, но при опасност или сигнал от майката веднага скачат с главата напред в торбата.

Тълпа кенгура

Кенгурата са социални животни. Живеят в групи, които се наричат най-често “тълпа“ и комуникират помежду си чрез звуци и поведение.

Кенгурата нямат естествени хищници, но в случаи че са нападнати от някой заблуден, могат да го примамят към воден басейн и да го удавят.

Кенгурата са „левичари“.  Доминацията на единия крайник над другия е присъща на много видове и за кенгурата е установено, че използват предимно левия.

Природозащитен статус

Кенгурата са защитени от закона и ловуването им без разрешително е забранено. Повечето видове имат стабилни популации, но някои са застрашени.

Кенгурата се използват за храна, а месото им е богато на протеини и микроелементи. За тази цел, те се ловуват в специални райони, само с разрешително и при строг контрол. Месото им се изнася в над 60 страни, включително и Европа.

Кенгурата са интересни не само с биологията си, но и с разнообразното си поведение и макар да има конфликт между някои крайни природозащитници и хората, обичащи месото им, те са изключително ценени в Австралия и с опазването и изучаването им се занимават различни изследователи и организации.