Натрапчивите мисли

Натрапчивите мисли

Вероятно ви се е случвало да наблюдавате приближаващия влак и изведнъж да ви хрумне мисълта: „А какво ще стане ако сега скоча пред него?“ Още по-вероятно е да проверявате по няколко пъти дали сте заключили вратата, въпреки че знаете много добре, че сте, само защото тъничък глас някъде в главата ви казва“ Я по-добре иди провери вратата“? Такива и много други подобни натрапчиви мисли се повяват в главите ни по-често, отколкото си мислим.

Всички ли сме луди?

Според психолозите, почти всички изпитваме натрапчиви мисли и то през целия си живот. Те най-често са свързани със съмнения в себе си, може да изпитате вина от тях или пък да реагирате с действия, които околните биха нарекли „странни“. Но докато не започнете да си носите ютията в чантата или да си миете ръцете, докато кожата ви се протрие, натрапчивите мисли се считат за нормална част от живота.

Кога имаме проблем

Мислите, дори да са под формата на „глас“ в главата ни, са само това – мисли. Те нямат власт, освен ако ние не им дадем. Когато натрапчивите мисли предизвикат действия, които могат да нарушат нормалния ритъм на живота ни или да ни навредят, това се счита за компулсивно поведение. То е симптом на по-сериозни заболявания, но в контекста на ежедневните ни натрапчиви мисли, може да бъде контролирано малко усилие.

Обявете независимост

Ако често ни спохождат натрапчиви мисли, първата стъпка към овладяването на ситуацията е да започнем да ги разпознаваме. Спрете и си кажете: „Сега си мисля, че...“. По този начин ще поставите дистанция между себе си и това, което се случва в ума ви. Следващата стъпка е съзнателно да не изпълните желанията на онзи глас. Умът ни обича навици, по-лесно ни е да следваме вече утвърдени алгоритми, а когато изпитваме натрапчиви мисли, компулсивното поведение спрямо тях ни носи временно облекчение, което може да ни тласне към още по-странни реакции. Прекъсвайки действието и правейки нещо друго, ще „научим“ мозъка си, че няма да получи облекчение така и много скоро ще забележим разлика в начина, по които натрапчивите мисли се появяват в съзнанието ни.

Последната стъпка е осмислянето на натрапчивите мисли и разбирането, че няма нужда винаги да реагираме на тях. Ние можем да контролираме само действията си и именно действията, провокирани от натрапчиви мисли ги правят опасни.

Натрапчивите мисли, с компулсивните реакции, които могат да предизвикат, ще затруднят ежедневието ни, връзките ни и постигането на целите ни. В различни моменти от живота, когато сме стресирани или се намираме в трудна ситуация, те могат да се проявят по-силно и да доведат до нежелани последици. В общия случай обаче, натрапчивите мисли са просто досадни, заемат част от енергията ни и са повод да се замислим дали не страдаме от някое по-тежко заболяване. За да ги овладеем е необходимо да помним, че действията, резултат от целенасочените ни мисли, рационализации и желания движат живота ни.