Илюзията за контрол

Илюзията за контрол

Хората обичаме да контролираме ситуацията. Усещането за контрол ни прави силни и уверени. Но често това усещане е измамно. В психологията и социалните науки под „илюзия за контрол“ се разбира тенденцията да смятаме, че имаме по-голям контрол върху събитията, отколкото е в действеност. Само по себе си това е обикновена когнитивна заблуда, но може да повлияе върху поведението на по-суеверните сред нас или любителите на хазарта.

Същност

Илюзията за контрол засяга всеки от нас, в различна степен. В същността ѝ е предположението, че определени действия предизвикват определени събитията. Това намира изява например в ритуалите за късмет, носенето на аксесоари по определен начин или пък свързването на събития, между които няма особена причинно-следствена връзка. Ако например спечелите от лотарията, може да решите, че определени ваши действия са предизвикали печалбата. Или ако носите една и съща шапка, докато любимият ви отбор печели мач след мач, може да решите, че имено тя е причината да печели. Хората, които по-често вярват, че могат да влияят върху събитията по такъв начин са и по-склонни към рисково поведение, а последиците от илюзията за контрол могат да са неочаквани.

Причини

Макар заблудите да са нормална част от живота ни, все пак има няколко причини, поради които можем да сме по-податливи на илюзията за контрол. Установяването на контрол, макар и само въображаем, ще подобри самочувствието ни и ще предизвика позитивни емоции, тоест е по-присъщо на хора с ниско самочуствие. Ако събитията, които оценяваме биха ни повлияли силно, вероятно ще изпитваме по-голяма нужда да имаме контрол върху тях и може да си го въобразим по-лесно, а оптимистите изпитват тази заблуда по-често, защото считат, че тяхното отношение към живота привлича и по-положителни събития.

А последиците?

Независимо от причините и степента, до която надценяваме способността си да контролираме ситуацията, тази заблуда не е безопасна за нас. Увереността, че имаме власт над събитията рано или късно се сблъсква с реалността, където ще стане ясно, че контролът ни е само привиден. Това може да бъде болезнено, да предизвика усещане за тревожност, раздразнителност и дори гняв. Ако сме свикнали да упражняваме „контрол“ над реалността, всяко събитие, което противоречи на този навик ще ни разстройва и може да ни тласне към необмислено поведение.

Отворен ум

В живота има твърде малко събития, които можем да контролираме и те се отнасят само до това, което ние самите можем да свършим. За да избегнем разочарование, научвайки, че не можем да контролираме реалността както ни се иска, трябва да оставим ума си отворен за ежедневните предизвикателства и обрати. Животът често ще ни праща по непознати пътища и колкото повече се опитваме да овладеем всяко събитие, токова по-зле ще се чувстваме.

Психолозите съветват да идентифицираме моментите, в които си въобразяваме, че имаме контрол и да се опитаме да вникнем в причините, поради които липсата на контрол ни притеснява. Така ще можем донякъде да намалим ролята на илюзията и да се фокусираме върху действия, които ще имат истинско значение.