Четирите фази на развитието

Четирите фази на развитието

Според съвременния модел, животът ни минава през четири фази, като това, което правим във всяка от тях може да промени посоката ни на развитие, а можем да се окажем и „заседнали“ в някоя от фазите. Разбира се, разделението е условно и отнема различно време да изживеем всяка фаза, но знаейки основните моменти, можем да открием интересни неща за себе си, които ще ни помогнат да продължим напред.

Зависимост

Това е първата фаза, която продължава до пубертета. Като деца сме изцяло зависими от родителите си или от хората, които се грижат за нас и тази грижа е от съществено значение. От едната страна са децата, оставени по-често да се оправят сами. Те развиват по-силна чувствителност към средата, но неглижирането в тази възраст може да доведе до емоционални проблеми в бъдеще. От другата страна са прекалено обгрижваните деца. Те свикват да получават всичко и трудно изграждат самостоятелност.

Антизависмост

Тази фаза започва в пубертета, когато като тийнейджъри все още сме зависими от родителите си в много отношения, но вече изпитваме нужда да застанем срещу авторитета и да взимаме самостоятелни решения. Започваме да осланяме на приятелите си, вместо на семейството. Ако обаче препуснем да изразим желанието за самостоятелност в тази фаза, „бунтът“ срещу авторитета може да се прояви на по-късна възраст. Можем и да заседнем тук, като вместо да се развиваме и растем емоционално, дълги години ще се съпротивляваме срещу целия свят. Такива хора често проявяват крайности в поведението си.

Независимост

Вече сме самостоятелни и смятаме, че можем да се справим с всичко сами. Това е фазата, в която се учим на отговорност и опознаваме живота на възрастен. Манталитетът „мога всичко сам“ обаче може да ни принуди да ограничим света си и да пропуснем интересни възможности.

Взаимозависимост

В тази фаза вече сме зрели хора и осъзнаваме, че не само не можем да вършим всичко сами, а и нуждата от помощ или подкрепа не е проява на слабост. Преминаваме отвъд самодостатъчността си и започваме да се доверяваме на другите, без от това да страда самочувствието ни.

За да живеем възможно най-пълноценно, трябва да сме достигнали до фазата на зрял възрастен, който разбира и приема подкрепата на останалите и е наясно със собствените си ограничения. Засядането на дадено ниво е по-често срещано отколкото смятаме, защото обикновено засяга емоционалното състояние и умствена нагласа към живота; можем да имаме карира и семейство и да не сме преминали през всички фази, но това неминуемо ще доведе до различни проблеми във взаимоотношенията ни с другите, а и със себе си.

Ако откривате у себе си признаци, че не сте преминали през всички фази, не се безпокойте. С целенасочени усилия, можем да променим нагласата си, да се преборим с навиците си от фазата, в която сме „заседнали“ и да започнем да взимаме по-добри решения. Този модел е полезен преди всичко, за да ни даде обща идея къде се намираме и да ни помогне да подобрим себе си, но в никакъв случай „успеха“ ни през фазите не може да се счита за мярка за ценността ни като личност.